Скорошни анализи на геноми за редки и често срещани вариации на последователности са допринесли за по-голяма яснота в генетичната структура при белодробна артериална хипертония и замесените нови гени в развитието на болестта. Има съобщения за транскрипционни подписи в цялата белодробна тъкан, белодробните съдови клетки и периферните циркулиращи клетки. Високопропускливите платформи в плазмената протеомика и метаболомика са идентифицирали нови биомаркери, свързани с клинични резултати и са предоставили молекулярни инструменти за оценка на риска. Съществуват методологични предизвикателства в интегрирането на тези набори от данни, съчетани със статистическите ограничения, присъщи при изследването на рядка болест, но се очаква този подход да разкрие нови лекарствени таргети и биомаркери, които ще отворят пътя към персонализираната медицина. Този обзор разглежда съвременните и бъдещи перспективи на „Омикса“ в областта на транслационната медицина при белодробна артериална хипертония. Повече информация може да получите тук.
364
Предишна публикация
Препоръки при болестта на Erdheim-Chester
Следваща публикация