Терминът ХИППОТЕРАПИЯ идва от Древна Гърция и произлиза от гръцките думи hippos – кон и therapeia – лекуване. През V. век преди н.е. Хипократ съветвал ранените войници да яздят, за да се освободят от ‘‘тъмните мисли“. През I. век преди Хр. Ксенофон пише, че „Външната страна на коня е най-доброто нещо за вътрешността на човек „
По своята същност хиппотерапията въздейства както върху физическото, така и върху психо-емоционалното състоятние на човека. По време на занимания отсъства елемент на дискриминационна оценка. Тази терапия е комплексен метод за подобряване на общото състояние на индивида. Съдържанието и е насочено към рехабилитацията и към социалната интеграция. Хиппотерапията има доказана благоприятна ефективност върху деца и хора с редица синдроми, състояния в аутистичен спектър и такива след прекаран инсулт. Има и благоприятно въздействие върху девиантното поведение. Лечебната езда е допълваща терапия като част от общия рехабилитационен процес. Тя включва в себе си определени упражнения и двигателни задачи в рамките на ездовото занимание. Изготвянето на програма за курсовете от рехабилитационния процес е основано на представената информация в епикризата на пациента. От голямо значение е последователността, сериите от упражнения да бъдат следвани стриктно.
В психологически аспект терапевтичната езда еднозначно се свързва с положителни резултати независимо от вида на състоянието на индивида. Партньорството с коня по време на терапевтичните занимания отбелязва няколко важни елемента. Изработените навици и добросъвестни реакции от страна на коня благоприятно въздействат върху бъдещото партньорство между ездач и кон. Постепенно се предава усещането за стабилност у детето и разчупване на стереотипа.
Другият основен фактор е доверието. Ездачът инстинктивно се доверява на коня за преодоляването на промени в средата. Тези промени често са невъзможни за самия ездач. Конната езда е една нова координатна система, в която ездачът търси непрекъснато равновесие. При ездата се формират нови умения в съвършено нова среда. Акцент е усещането за постижение и удоволствие от това да се прекарва време на открито в една нова заобикаляща среда. След преодоляване на първичния респект към коня и най вече след излизане от наложеното усамотение, дори и те се привързват към движението, от присъединяване към групата на треньора и другите ездачи.
Част от терапевтичната дейност може да е насочена към занимания по отглеждане и грижа за коня, което често води до подобряване на самообслужването на конкретния ездач. Някои успешни постижения на ездовата дейност са стимулирането на създаването на поведенчески модели. и интерес към други, нови ситуации. Както всички деца, хората с увреждания трябва да се научат да губят състезание „елегантно”, така че игри и състезания са включени в сесиите за езда. Лечебната езда е идеална терапия за деца с трудности с обучението, тъй като увеличава продължителността на концентрацията.
Известно е например, че увеличен белодробен капацитет и подобрена циркулация (в резултат на всяко физическо упражнение) подобрява мозъчната функция. Извън това общуването и споделеното усилие става търсено и желано.
Психологически хиппотерапията стимулира оценката на собствената значимост и сили, разширява спектъра на физическите възможности. Извън помощта на инвалидна количка или патерици, придвижването се извършва върху гърба на едно силно животно, което е управлявано от човека върху него. В този случай може да се говори за значителен успех при преодоляване на депресивни състояния. Хиппотерапията способства и развитието на паметта, вниманието, мисленето. Необходимостта от постоянна концентрация на вниманието при яздене, максималната мобилизация и самоорганизация стимулират психическите процеси. Емоционалната връзка с коня е изключителна важна за интеграцията на деца, каквито са например тези в аутистичния спектър. С конете те имат възможността да общуват невербално и физически. Чрез заниманията на открито, грижата и отношението към коня се създава мотивация за по-пълноценна комуникация с околния свят.
От гледна точка на физиологичното съприкосновение приоритетно значение имат импулсите, които конят предава към ездача. Те са са с уникално въздействие по време на хиппотерапевтичните сесии. Телесната температура на конете е с около градус и половина по-висока от човешката. За това всеки път, когато ги докоснем ни се струват топли. Това действа изключително благоприятно върху спастичната мускулатура, каквато например е при деца с детска церебрална парализа. От друга страна е важно да знаем, че терапевтичните занимания се провеждат основно на „ходом“. По време на този вид движение на коня ( алюр), неговият гръб се движи в посока „напред-назад”, „нагоре-надолу”, странични (движение наляво-надясно), също и с ротация при преместването на предните крака на коня. Това са естествените сигнали, получавани от гърба на движещия се кон към тялото на ездача. На практика движенията са последователни в три оси на движение и както бе отбелязано в ротация, което от своя страна предизвиква съответните адаптивни отговори в тялото на увредения човек (Фон Дитце, С., 2001, „Равновесие в движении /посадка всадника/”, МККИ, Москва). Зададените упражнения, изпълнявани по време на езда се изпълняват главно докато конят се движи по този начин. Хиппотерапевтичните занимания също така спомагат за тонизиране на мускулатурата, увеличаване на равносесието и вертикализацията при деца и хора с увреждания.
Натоварванията по време на заниманието са сходни с тези при ходене, но доразвити от спецификата на съприкосновение с животното. Хиппотерапията влияе на мускулния тонус, мобилизира ставите, активира мускулното действие, подобрявя равновесието, централното контролиране, координацията, мускулната сила, усъвършенствуването на стойката на тялото на човека, говорните способности, комуникационните функции, поведенческите и познавателни способности (Бикнелл, Дж., Хенн, Х., Вебб, Дж., 1999, „Знакомтесь: иппотерапия – верховая езда как средство реабилитация детей-инвалидов /практическое руководство/”, Детский экологический центр „Живая нить” и МККИ, Москва). Тя освен това е и средство за рекреация и социализация за хората с увреждания (Спинк, Д., 2001, „Развивающая лечебная верховая езда”, МККИ, Санкт-Петербург). Резултатът от специализираната хиппотерапевтична дейност е първичен продукт от гледна точка на елитния параспорт. Развитието и подобряването на състоянието на ездача и усъвършенствуването на селекционирането и обучението на коня се фокусират в крайния спортен резултат.
Лечебната езда има здравословен ефект, основан на неврофизиологични принципи. При конския ход от гърба на коня върху човека се пренасят между 90 и 110 триизмерни трептения и импулси, които осигуряват интензивна тренировка на мускулите, координация в движенията и подобряване на стойката на тялото. Ползите от терапията се отнасят и до сетивните възприятия. Вестибуларният апарат отговаря за равновесието и ориентацията в пространството. Разположението му във вътрешното ухо дава възможност за стимулация от промяна на посоката, накланяне на тялото и промени в скоростта. Ездата събужда тези възприятия, а емоциите, които тя създава, мотивират детето и провокират интереса му.
Полoжителните въздействия от хиппотерапията и терапевтичната езда се определят от следните аспекти:
- контролира мускулното напрежение;
- тонизира отпуснатите мускули;
- намалява спастиката ;
- има стречинг ефект;
- предотвратява контрактури (ограничена подвижност на става);
- засилва характерните реакции на тялото;
- подобрява контрола и стойката на тялото;
- подобрява походката, двигателните функции, поведението и др
Хиппотерапията представлява метод на корекция-рехабилитация. Лечебната езда е вид от терапията с животни, която включва специално подбрани упражнения изпълнявани в партньорство с кон. Това е спомагателен метод за традиционните видове лечение. Какво третира хиппотерапията:
- неврологични разстройства;
- Церебрална парализа;
- аутизъм;
- артрит от различни етиологии;
- множествена склероза;
- увреждане на слуха и зрението;
- поведенчески нарушения;
- инсулт ;
- подобрява стойката на главата, което води до подобряване на слюноотделянето, говора, яденето и свързаното с тях поведение;
- подобрява усещанията и възприятието.
Хиппотерапията – терапия с кон, която цели подобряване на физическото и емоционалното състояние на децата с различни заболявания като в резултат от провеждането и има редица положителни терапевтични ефекти. Конят е партньор, приятел и има специална положителна енергия. При контакта с коня децата разивават по-добри рехабилитационни процеси. Извършвайки упражненията се формират необходимите двигателни умения. Нещо повече, при общуването с коня се доразвиват духовни и физичеси качества. Още в началото на сеансите по хиппотерапия се създава благоприятстваща атмосфера на взаимно доверие.
Според вида, степента на увреждането или състоянието на детето хиппотерапията използва различни средства и методи на работа. Например при детската церебрална парализа се използват упражнения, стимулиращи равновесието, мускулатурата и допират с коня като термомасажно средство. През 1976 Horster at all прави проучване за ползите на терапевтичната езда на деца с церебрална парализа, изтъкват изключителния психологически ефект на ездата в изграждане на мотивите за провеждане на терапия при малките пациенти. Отчита се подобрение в координация, мускулен тонус и постуларни реакции.
Когато хиппотерапията се прилага като метод за третиране на емоционални разстройства, състояния от аутистичен спектър, увреждания от различен характер и поведенчески проблеми. В тези случай акцентът пада върху изпълнението на определени лечебно-педагогически задачи и възспитание на възможност за изразяване на благодарност към коня. Това спомага от гледна точка на интеграцията и социализацията на тези деца; формират се партньорски и приятелски отношения.
Хиппотерапията може да се разглежда от различни страни. Тя е процес на рехабилитация при определени увреждания, възспитание на поведенчески модели, интеграция и социализация, анализ на причинно-следствените връзки. Тя може да бъде разглеждана и като педагогически процес в спортно-състезателната дейност. Всяко занимание е внимателно адаптирано и съобразено според нуждите на обучаемия. Това е процесът от първоначалното запознаване на детето с коня, терапевтичният и учебно- педагогическият етап, оборудването.
Заключение
Съвремието ни бележи с особеност много новоткрити здравословни и психологически състояния, генетични и придобити изменения, травматични последици като следствие от начина на живот на хората. Те определят особените потребности на хората с увреждания, индивидуални за всеки, повече или по-малко изследвани. Усилията на множество кинезитерапевти, психолози, лекари и терапевти, треньори са насочени към задълбочен и многостранен анализ на всеки детайл от състоянието, определяне на най-подхоящите методи на терапия и прилагането им на практика. Тази динамика неминуемо води до развитие на нова и модерна наука, която е насочена към повишаване качеството на живот на хората с увреждания, такива, каквито са днес. С този процес не може да има компромиси. Задължителни са хладнокръвието, търсещия ум, концентрацията, професионализма, изключителното внимание, отдаденост и целенасочената работа. Какъв ще бъде конкретния подход? Той зависи от конретната потребност. Но хиппотерапията се основава на доказалата се с хилядолетия връзка ЧОВЕК-КОН.
Част от монографията „Партньорство с рехабилитационна цел – въздействие на медотодите на хиппотерапията върху човешкия организъм” от Далия Аврамова – треньор по конен спорт, магистър по Адаптирана физическа активност и спорт.