Теодора Генчева, студент по медицина, 3.курс, Медицински университет-Пловдив
1.Здравейте, вие сте класирани на второ място в нашия конкурс ,,Редките нюанси в палитрата на живота“, как научихте за него и какво ви мотивира да участвате?
Веднага след като разбрах за провеждането на конкурса от Катедра „Социална медицина и обществено здраве“ на МУ – Пловдив, знаех, че искам да се включа в него. Смятам, че всеки студент по медицина, лекар, човек, работещ в здравния сектор, има роля в промоцията на редките заболявания и ако всеки допринесе по свой начин за по-добрата информираност на обществото относно редките болести, това би допринесло за по-добро качество на живот и по-добри здравни грижи и социална подкрепа за хората, живеещи с подобни диагнози. Именно това ме подтикна да взема участие в конкурса, както и любовта ми към фотографията.
2.Занимавате ли се сериозно с фотография? Как решихте с каква снимка да участвате
Фотографията ми е хоби от години, като се занимавам изцяло любителски, но съм участвала преди в онлайн фотоконкурси. За мен беше изключително вълнуващо да се включа в инициатива, която е свързана с две мои големи страсти – медицината и фотографията – и съм щастлива, че конкурсът беше организиран с такава благородна кауза. Решението с каква снимка да участвам не беше лесно, нито еднолично. След дълги фотосесии, много идеи, цветове, двойни експозиции, мисли и обсъждане, заедно с Божидар Вълков успяхме да сътворим снимката, класирана от журито на второ място.
3.Каква е символиката във вашата снимка?
Снимката, която избрахме, репрезентира не само уникалността и цветовете, с които се свързват редките болести, но и ръцете не само като част от логото на Международния ден на редките болести, но и като символ на подкрепата и любовта, от която всеки човек се нуждае и които всеки от нас като член от обществото трябва да се стреми да дава не само на близките си, но и на хората с редки заболявания около нас. Именно в това виждам смисъла от провеждането на Международния ден на редките болести ежегодно и в частност на тазгодишния фотоконкурс – постигане на достатъчна гласност по отношение на редките болести и достигане до обществото с призив за подкрепа – не само медицинска и обществена, но и чисто социална и човешка, призив за подаване на ръка.
4. Какво научихте за редките болести с участието си в конкурса?
Участието в конкурса беше и причина да осъзная колко малко аз самата съм наясно с темата за редките болести и стана също причина да се информирам, да чета и да се запозная не само със същността на редките болести, но и с организациите в България, които се занимават с уреждането правата на диагностицираните с подобни диагнози и ситуацията в страната ни и по света, съдбата на пациентите и с какво бихме могли да допринесем като студенти по медицина за едно по-светло бъдеще за всеки, живеещ с рядка диагноза.