Бихте ли се представили на читателите на „Редки болести & Лекарства сираци”?
Ханс Лохмюлер (ХЛ): Аз съм невролог и вече над 20 години клиничната и научно-изследователската ми работа е насочена към мускулните нарушения. В момента съм професор по експериментална миология в Института по генетичната медицина към Университета на Нюкасъл, Великобритания. Много от задълженията ми са свързани с редките болести. Аз съм научен координатор на EuroBioBank, председател на изпълнителния комитет на TREAT-NMD, председател на интердисциплинарния комитет на IRDiRC, както и координатор на RD-Connect, нов европейски проект за създаване на интегрирана платформа за научни изследвания на редките заболявания.
Стивън Грофт (СГ): Аз съм директор на Центъра за научни изследвания за редки болести (ORDR) към Националния център за съвременни транслационни науки (NCATS), част от Националните институти по здравеопазване (NIH) на САЩ. Целта на ORDR е да насърчава изследователските дейности в областта на редките заболявания. Професионалният ми опит с лекарствата сираци и редките болести започна през 1982 г. със създаването на Службата за разработване на лекарствени продукти сираци към Администрацията за храни и лекарства (FDA), в която отговарях за идентифициране на потенциални продукти сираци за неврологични и психични разстройства. По образование съм фармацевт и от ранен етап станах наясно с липсата на адекватни терапии за повечето заболявания, особено на тези, които засягат малък брой хора и наличната информация, за които се изчерпва с кратко описание на болестта. Имах възможността също така да бъда директор на Националната комисия за орфанни (редки) заболявания от 1987-1989 към Департамента по здравеопазване и човешки ресурси. На тази комисия бе възложено да анализира прилагането на Закона за лекарствата сираци от 1983 г. и да предложи препоръки за бъдещи посоки на развитие в тази сфера. През 1998 г. NIH създаде специална група, която да разработи стратегии за насърчаване на по-добра координация на научните изследвания и развойната дейност по отношение на редките болести и лекарства сираци. Докладите на тази група са публично достъпни.
Юкико Нишимура (ЮН): Казвам се Юкико Нишимура, асистент в Катедрата по интелектуална собственост и социално приложение на технологиите към Изследователския център за съвременна наука и технологии в Университета в Токио. Също така съм гостуващ преподавател в Института по интегрирани клетъчни науки в Университета на Киото и член на борда на неправителствена организация за насърчаване на научните изследвания за интелектуалната собственост (PRIP Tokyo). Работя и за Японската пациентска асоциация (най-голямата пациентска организация в Япония) като директор по международните отношения. Имам опит в много научни изследвания в областта на трансфер на технологиите, управление на интелектуалната собственост, управление на иновациите и социално приложение на съвременните технологии.
Има ли конкретна причина да бъдете ангажирани в дейности, посветени на редките болести? Кога за първи път „се сблъскахте” с тях?
ХЛ: Повечето мускулни разстройства и много от неврологичните заболявания са редки болести. Ето защо те са играли голяма роля за професионалното ми развитие. Много от тях имат генетична основа, която все повече се изяснява днес благодарение на напредъка в генетичните и геномни изследвания. Заради тяхната рядкост те споделят сходни предизвикателства с други редки заболявания от различни области на медицината.
СГ: Липсата на ефективни диагностика и лечение на толкова много заболявания е сериозна причина за всеки да вложи и развива потенциала си в тази област. Клиничните резултати от лечение с нов продукт могат да се наблюдават веднага и да бъдат значителни за пациентите. Успешното разработване на нов лекарствен продукт изисква преодоляване на много предизвикателства при осъществяване на изследванията, за да отговори на нуждите на голяма общност, състояща се от пациентите и техните семейства, пациентски организации, благотворителни фондации, здравни и научноизследователски институции, фармацевтичната индустрията, правителствата и регулаторните органи. Определянето на ресурсите, които биха могли да бъдат използвани от тази общност, е от ключово значение за съвместните усилия, които се изискват за провеждането на изследователска и развойна дейност. Отговарянето на тези очаквания ме е накарало да поема множество професионални и лични ангажименти, които са ме напътствали през по-голяма част от кариерата ми.
Аз съм израстнал в малък град, където всички се познават и са запознати с проблемите на съгражданите си с „необикновени” заболявания и по-специфични нужди. Муковисцидоза, левкемия, мозъчни тумори, синдром на Марфан, полиомиелит, церебрална парализа, болест на Паркинсон и множествена склероза са част от заболявания, с които се срещнах рано в моя живот. Тогава усетих, че може би в бъдеще ще работя за нуждите на тези пациенти и техните семейства. Когато д-р Марион Финкел, първият директор на Службата за разработване на лекарства сираци към FDA, ме покани да се присъединя към новата структура през 1982 г., за мен беше предизвикателство да стана част от сравнително малка за тогава инициатива с неизвестно и несигурно бъдеще.
ЮН: През 2004 г. бяха внесени изменения в Закона за лекарствата и тогава за първи път попаднах на тази тема. По това време основната ми работа бе насочена към нововъзникващите технологии и си поставих за цел да привлека талантливи изследователи за разработването на лекарства сираци. Затова събрахме предклинични изследователи, които да работят в мрежа. В един момент осъзнахме колко много ценна информация може да получим от страна на пациентите и чуждестранните колеги, защото като предклинични изследователи, ние никога не сме имали шанса на чуем гласа на пациентите. Затова от 2008 г. активно поддържаме контакти с пациентски организации и участваме в международни конференции като International Conference on Rare Diseases (ICORD). Никога няма да забравя първите ни срещи с пациенти.
Само за 5 години успяхме да изградим силни връзки и отношения на взаимно доверие с Японската пациентска асоциация, международни пациентски организации, университети, болници, фармацевтични компании, както и с японските министерства на здравеопазването, на икономиката и на образованието. Имаме множество публикации, предложения и препоръки за политики в тази област. Мечтата ни е да изградим научно-логистичен център за насърчаване разработването на лекарства сираци и да бъдем вратата за света към тази област в Япония.
Какво е вашето обяснение за нарастващия интерес към темата за редките болести?
ХЛ: Чрез по-добрите и по-бързи начини за комуникация пациентите с редки болести могат да установят контакт с други пациенти, засегнати от същото състояние, и успешно да се организират в пациентски асоциации и да лобират за действия в тази област. Политиците, здравните властите, индустрията признават, че редките заболявания като група са сериозна причина за заболеваемост и увреждания. Учените гледат на тях като възможност за открития и разработване на иновативни методи на лечение, а фармацевтичните компании като на потенциален нов пазар.
СГ: Има много причини за това. Вече е налице разбирането, че редките болести са глобален проблем на общественото здравеопазване поради липсата на подходящо лечение. Пациентите и семействата са наясно, че обществената осведоменост и познаване на редките болести са необходимост и това изисква участие в създаването и дейността на пациентските организации. Информационните кампании изискват присъствието им в обществото и в медиите. Разширявайки нашето познание за редките заболявания, по този начин достигаме до повече пациенти, желаещи да участват в клинични проучвания и изследвания, което повишава възможностите пред изследователските общности. Разбира се, по-големите бюджети за научни изследвания в областта на редките болести през последните 10-15 години даде шанс на все повече и най-вече млади изследователи за разработване на изследвания в тази сфера. Повишеният изследователски интерес доведе до откриване на потенциални нови продукти и до увеличаване на взаимодействията и лицензионните споразумения с фармацевтичната индустрия, които могат да доведат до комерсиализирането на тези нови открития и технологии. Поради липсата на голям брой пациенти с дадена рядка болест на едно място е наложително създаването на няколко изследователски центъра. Увеличаването на броя на изследователите, на разбирането как да проектират и провеждат мултицентрови, международни клинични проучвания на редки заболявания с малко на брой пациенти е ключово. Това знание трябва да бъде споделяно и развивано.
ЮН: Както споменах, основната ми научна област са социалните науки. От тяхна гледна точка, редките болести са област, която свързва много различни хора и организации. За мен лично интересът се обосновава от възможностите за сътрудничество между различните страни в опит да ускори развитието на нови лечения за редки болести; да се подпомогнат властите на национално и регионално ниво да изготвят план за действие в тази област; съвместната работа с пациенти; и най-важното, разрастващата се международна мрежа за комуникация и обмен на информация за редките болести. Не трябва да се забравя и инвестиционната дейност в търсенето на алтернативи за ускоряване развитието и комерсиализацията на нови терапии за редки болести. В момента например работим именно по такъв проект за една от митохондриалните болести.
Съществуват различни проблемни области по отношение на редките болести. За кои трябва да се търси решение в световен мащаб и кои трябва да се управляват на национално и регионално ниво?
ХЛ: Научните изследвания, особено клиничните проучвания изискват международно сътрудничество. Грижите за пациентите трябва да бъдат организирани и достъпни на национално или регионално ниво, но все пак е важно да се обърне внимание на най-добрите стандарти и практики, одобрени и приети на международно ниво.
СГ: Редките болести не признават глобални, национални или регионални граници. С насърчаване и предоставяне на възможности на местно, регионално и национално ниво се гарантират по-значими резултати, които водят до разширени глобални подходи. При планиране на дейностите за нови проекти и програми за редки болести трябва да се попитаме как можем да помогнем на всички пациенти по целия свят. Човешки и финансови ресурси могат да се предоставят от национални източници, за да се позволи участието на собствени представители в разработването и провеждането на съвместни клинични проучвания, пациентски регистри, събиране и разпространение на проби. Налице е също така и повишен национален и международен интерес в подкрепа на развитието на транслационните изследователски дейности, водещи до развитието на терапии и диагностика. Публично-частните партньорства са добър начин за използване на силните страни и ресурсите на различните партньори в областта на редките болести и лекарствата сираци.
ЮН: Мога да дам пример от къде трябва да се тръгне на национално ниво в Япония. Разполагаме с натрупан опит, който обаче изисква преразглеждане. Ние трябва да преосмислим значението, което влагаме в понятието редки болести, и да търсим справедливо подпомагане за всички засегнати. Трябва да се улесни взаимодействието между различните, но свързани по между си политики (например, Общата система на здравеопазване, Закона за благосъстоянието на лица с физически увреждания и т.н.). Освен това, трябва да актуализираме системата за насърчаване разработването на лекарства сираци, правилата и процедурите за споделяне на информация, да развиваме човешките ресурси в това направление.
В какво трябва да се изразява глобалният подход към редките болести?
ХЛ: Като цяло, международното сътрудничества при научните изследвания на редки болести е важно за развитието на нови, по-добри диагностика и лечение. Това е признато от големи институции и финансиращи организации като Европейската комисия и Националните институти по здравеопазване на САЩ, резултат от което е IRDiRC. Този глобален хармонизиран подход към финансирането на научните изследвания трябва да помогне за премахване на дублирането на усилията и ускоряване на научно-изследователските разработки. Успоредно с това, инициативи като националните планове за редките болести трябва да дадат тласък във всички страни.
СГ: Съвместните програми с различни партньори са се доказали като успешен подход към редките болести в световен мащаб. Трябва да използваме тези доказани модели за откриване и разработване на медицински продукти. Това също изисква преразглеждане на поставените цели пред изследваните и одобрени продукти, както и създаване на работни взаимоотношения с регулаторните агенции и фармацевтичната индустрия. Виждаме голямото значение на мултидисциплинарните усилия в областта на научните изследвания, участието на изследователски консорциуми и мрежи, за да се постигне критична маса от изследователи и пациенти, което увеличава вероятността за приключване на научноизследователските проекти своевременно и успешно. Пациентските групи също са се доказали като надеждни партньори в научните изследвания и помагат за привличането на пациенти от цял свят за клинични проучвания. Ние имаме възможността да се свързваме помежду си посредством електронните технологии, което също неимоверно улеснява създаването на стратегически съюзи за общия напредък в областта на редките болести. Днес имаме все повече средства за предклинични и клинични изследвания благодарение на финансиращи източници като NIH в САЩ. Ние трябва да повишим информираността за тези ресурси и възможностите за иновативни проекти за научни изследвания в областта на редките заболявания.
ЮН: Важно е пациентските групи да предприемат глобален подход към въпроси като членството и дейността си, за да осигурят по-добър достъп до информация и възможности за подобряване качеството на живот на пациенти с редки заболявания. Почти всички глобални проекти се радват на подкрепа под някаква форма от страна на правителствата, но трябва да помислим как на глобално ниво да помогнем на пациентите, чиито правителства не са така ангажирани с редките болести. Властите трябва да бъдат активно включени в глобалните проекти чрез свои представители, които след това да служат като информационна точка на национално ниво.
Напоследък много международни проекти и консорциуми са фокусирани върху диагностиката на недиагностицирани случаи и разработването на нови терапии. Какви са перспективите в тези сфери?
ХЛ: Надяваме се така наречената „-оmics” революция да ускори терапевтичните изследвания за редките болести. Международната координация и сътрудничество чрез проекти и консорциуми като IRDiRC са от съществено значение за успеха, тъй като ресурсите са ограничени. В дългосрочен план е важно редките болести да се превърнат в привлекателна област за работа на младите клиницисти и учени.
СГ: Трудностите при получаването на диагноза са накарали не малко пациенти да преживеят „диагностична одисея”. Изследвания показват, че близо 15% от пациентите са чакали повече от 5 години, за да получат правилната диагноза. Смятам, че диагностичните възможности ще продължат да се подобряват, особено за редките генетични заболявания. Натрупвайки допълнителен опит и знания, ние сме способни на по-бърза и по-точна диагноза, произтичаща от разчитането на целия геном на конкретния индивид. Цената на тези тестове продължава да намалява. Основната цел е да се осигури адекватен брой на подходящо обучени лекари, които да интерпретират тези резултати. Важно е как лекарите съобщават резултатите на пациентите и техните семейства. Те също трябва да бъдат подготвени да съобщават тази информация на пациентите и техните близки.
Ние признаваме, че непосредствената цел на повечето пациенти е получаване на диагноза. За тях и техните семейства е важно да има правилна диагноза, независимо дали са на разположение за даденото заболяване някакви интервенции или не. Знаейки диагнозата си, човек може да се опита да получи информация за заболяването си от различни източници, да намери други хора със същото или подобно заболяване, включително и съществуващите пациентски групи, и не на последно място, да открие най-добрите клиницисти за своето заболяване.
Една от многото ползи от научноизследователските мрежи и консорциуми е възможността за обединяване на клинични данни от голям брой пациенти от различни изследователски центрове по цял свят. Подхождайки глобално, пациентските регистри, биобанките и лонгитудиналните изследвания могат да бъдат съществено развити и да отворят пътя на клиничните изпитвания за нови лечения.
ЮН: Тези дейности са много ценни. Япония трябва активно да участва в тях, но преди това ние трябва да отговорим на следните въпроси: 1) Как ще дефинираме за напред недиагностицираните случаи – като нови, отделни заболявания или само като подтипове на съществуващи определени такива, като съответно се осъвремени и поддържащата информационна система за тях; 2) Как да се гарантира координация между различните лечебни заведения, така че конкретно тези пациенти да имат достъп до специалисти със съответния опит; 3) Развитието на нови терапии за редките болести се нуждае от ефективна система за регистриране на случаите, затова трябва да се осигури участието на всички заинтересовани страни за създаване на пациентски регистри.
Какво е посланието Ви към читателите на „Редки Болести & Лекарства Сираци”?
ХЛ: Ние сме благодарни на много хора за подкрепата за научните изследвания на редките болести, особено на пациентите и семействата. Окуражаваме ги да се включат активно в проекти като пациентските регистри, защото те са съществена роля за разбирането на тяхното заболяване и по-доброто им лечение.
СГ: Успехът е в развитието на подходяща диагностика и достъп до нови терапии. За повечето редки заболявания обаче няма подходящо лечение и може да се говори за успех само, когато такова стане налично и достъпно. Повишеният напоследък интерес към транслационните изследователски програми дава огромна надежда за това. Новите интервенции могат да дойдат от нови съставки или чрез нови начини за употреба на съществуващите терапевтични продукти. Транслационните изследвания дават възможност на откритията на индустрията, академичните центрове, държавните лаборатории и клиники, както и частните фондации да бъдат „преведени” в интервенции. За да се отговори на този въпрос, много пациентски сдружения са разработили модели за ускоряване разработването на лекарствени продукти за тяхното заболяване. Този модел изисква внимателно планиране на глобални инициативи за научни изследвания, внимание към детайлите на видовете предклинични и клинични проучвания при хора, които се изискват от регулаторните агенции, както и ресурси (финансови средства и персонал), необходими за провеждане на тези изследвания. Нов подход, току-що анонсиран от NIH с няколко гранта за отпускане на безвъзмездни средства, ще позволи идентифицирането на по-безопасни и по-ефикасни продукти чрез използване на тъканни чипове, което ще ускори развитието на потенциални активни съставки с приемлив профил на безопасност.
Тъй като ресурсите ще се осигуряват от различни източници, важно е да се разработят съвместни партньорства, основани на доверие и ангажимент за развитие на диагностиката и лечението. Взаимното доверие се изгражда върху личното сътрудничество, създадено с продължителна комуникацията между всички партньори. Силното лидерство на ниво пациентски организации е определящ фактор за успешните подходи при разработването на терапии за редките заболявания. За съжаление, към днешна дата не сме в състояние да отговорим на терапевтичните нужди на всеки пациент с рядка болест, но от съществено значение е общността на редки болести – пациенти, техните близки, пациентски организации, научни изследователи, регулаторни агенции, индустрия – да поддържа постоянен контакт. Тези партньорства помагат за развитието на по-добра информация за редките болести, за създаване на стандарти за грижи и насоки как най-добре да се справя с дадена рядка болест през целия живот. Подкрепата за тези дейности, които могат да бъдат инициирани на местно, регионално, национално и глобално ниво, е от съществено значение.
Ние затворихме този цикъл, започвайки с пациенти, които се нуждаят от диагностика и лечение, и свършвайки с пациенти, които са активни участници и лидери, за да постигнем поставените цели. Пациентите и техните семейства са в състояние да докоснат всички партньори в нашата общност, посветена на развитието на нови терапии. Нашата задача е да премахнем бариерите и да улесним стъпки, за да може общността на редките болести да движи напред възможно най-бързо.
ЮН: Не претендирам да имам огромен или неоспорим опит в тази област, но имам подкрепата на много талантливи хора, които стоят зад нас и нашата мрежа. Изключително съм благодарна за тяхната подкрепа. Моята гледна точка е малко необикновена сама по себе си, но аз твърдо вярвам в нея. Моето послание е много просто – Connection + Collaboration = Creation (Свързване + Сътрудничество = Създаване)! Ние можем заедно да се свържем и да си сътрудничим, за да създадем нещо ценно за обществото!