СИНОНИМИ: Дефицит на n-ацетилглутамат синтез
КОД МКБ10: Е72.2
КОД ORPHANET: ORPHA927
ТАЗИ ИНФОРМАЦИЯ ВИ СЕ ПРЕДОСТАВЯ НАПЪЛНО БЕЗПЛАТНО С ОБРАЗОВАТЕЛНА ЦЕЛ И НЕ ТРЯБВА ДА СЛУЖИ ЗА САМОДИАГНОСТИКА И САМОЛЕЧЕНИЕ. ПРИ НАЛИЧИЕ НА ЗДРАВЕН ПРОБЛЕМ, СЛЕДВА ДА СЕ ОБЪРНЕТЕ КЪМ ЛИЧНИЯ/ЛЕКУВАЩ ЛЕКАР.
КРАТКА ДЕФИНИЦИЯ НА БОЛЕСТТА: Хиперамониемията не е в истинския смисъл на думата заболяване. Касае се за състояние, при което нивото на амоняка в кръвта е повишено поради различни причини и това води до група от симптоми, проявяващи се като отделна болест. Тя най-често е резултат от генетичен дефект в системата, разграждаща амоняка и винаги е показател за наличието на патологичен процес.
При нормални условия черният дроб и мозъка участват в образуването на амоняк, който основно се разгражда в урейния цикъл, завършващ в черния дроб. Все още не е напълно ясен механизма по който високото ниво на амоняка действа токсично върху мозъка. Независимо от причината, довела до това нарушение, клиничната картина е относително постоянна и се проявява с обща възбудимост, сомнолентност, повръщане, липса на апетит, проблеми с дишането,обърканост, оток на мозъка, и кома, водеща до смърт при неефективно или липса на лечение. Повтарящите се епизоди на хиперамониемия водят до прогресиращо нарушение на мозъчната функция.
ЕТИОЛОГИЯ: Дефектите в урейния цикъл водят до хиперамониемия, която е резултат от дефицит на ензимите, включени в него. Клиничната картина на тези дефекти е сходна. Изключение прави аргиназния дефицит.
1. Дефицит на N-ацетилглутамат синтетаза (NAGS) : Дефицитът на този ензим води до липса на N-ацетилглутамат, който е активатор на карбамил фосфат синтетазата. Унаследява се автозомно-рецесивно.
2. Дефицит на карбамил фосфат синтетаза I (CPS I) : N-ацетилглутамата играе роля за свързването на амониевите йони с бикарбоната до образуване на карбамил фосфат. Реакцията протича в чернодробните митохондрии. Хиперамониемията се проявява през първите дни от живота на детето и в повечето случаи заболяването завършва летално. Локусът на ензима е локализиран на късото рамо на втора хромозома. Заболяването се унаследява автозомно-рецесивно.
3. Орнитин транскарбамилазен дефицит (OTC) : Ензимният процес протича в митохондриите- орнитина се свързва с карбамил фосфата до цитрулин, който след това се изнася от митохондриите. При дефицит на ензима натрупания карбамил фосфат влиза в цитозола и участвува в пиримидиновата синтеза. Това е най-честият ензимен дефект в системата на урейния цикъл с честота 1 на 14,000 . Унаследява се свързано с Х-хромозомата. Начало на заболяването в неонаталния период се наблюдава при новородени от мъжки пол при които не се наблюдава остатъчна ензимна активност. При мъже със значителна остатъчна ензимна активност и жени, хетерозиготи за OTC дефект(около 60% от пациентите) заболяването се проявява късно с вариабилна клинична картина.
4. Дефицит на киселата аргининсукцинил синтетаза (AS) : Цитрулина се свързва с аспарата за образуване на аргининсукцинилова киселина. Дефицитът на AS води до цитрулинемия. Началото на заболяването е обикновено между 24 и 72 час след раждането, но са описани и късни форми. Унаследява се автозомно-рецесивно. Генът е локализиран върху хромозома 9.
5. Дефицит на аргининсукцинил лиазата (AL) : Този ензим разгражда аргининсукциниловата киселина до фумарат и аргинин. Неговият дефицит води до аргининсукцинилова ацидурия. Това е вторият по честота дефект на урейния цикъл. Началото на заболяването може да бъде през неонаталния период или по-късно. Унаследява се автозомно-рецесивно. Генът е локализиран на хромозома 7.
6. Аргиназен дефицит: Този ензим участва в последното ниво на урейния цикъл когато аргинина се разгражда до урея и орнитин. Неговият дефицит води до аргининемия, която е с най-ниска честота от всички дефекти на урейния цикъл. Хиперамониемията не е тежка и невротоксичният ефект най-вероятно се дължи на аргинина. Генът е локализиран върху хромозома 6. Неонаталният период обикновено е безсимптомен. Характерни симптоми от клиничната картина са прогресираща спастична диплегия или квадриплегия, изоставане в НПР, повтарящи се повръщания, изоставане в растежа и гърчове.
КЛИНИЧНИ ПРОЯВИ: Фамилна анамнеза за неонатална смърт с неясна етиология трябва да насочи вниманието към вродено метаболитно заболяване, особено ако е налице кръвно-родствен брак. От анамнезата изключително важна е информацията за често боледуване по време на което се влошава състоянието на пациента, появява се повръщане и съзнанието се нарушава. Наличието на споменатите по-горе симптоми задължава лекуващия лекар да изследва нивото на амоняка в кръвта на пациента при всяко дете с енцефалопатия с неясна етиология за да не се пропусне наличието на хиперамониемия. Кръвната проба трябва да се вземе от нетравмиран съд(артерия или вена) и да се изследва непосредствено след вземането или да се пренесе до съответната лаборатория в съд с лед. Това изследване е спешно и неговото извършване трябва да бъде възможно през цялото денонощие. Трабва да се има предвид, че могат да бъдат получени и фалшиво положителни резултати, което налага да се търси корелация с клиничната картина.
Стойности на амоняка:
– здрави новородени- <100 umol/L; съмнение за вроден дефект на метаболизма->200 umol/L
след неонаталния период- норма 50-80umol/L, съмнение за вроден дефект на метаболизма->100 umol/L
Тежко протичащата хиперамониемия е характерна за неонаталния период.
Новороденото обикновено е в добро състояние първите 1-2 дни. Повишаването на нивото на амоняка води до начало на клиничните симптоми- летаргия, възбудимост, лошо хранене и повръщане. Тези симптоми корелират с ниво на амоняка 100-150 mmol/L, които са 2-3 пъти над нормата. Следващи симптоми могат да бъдат хипервентилацията с прояви на дихателна недостатъчност и гърчове.
Хиперамониемията с късно начало обикновено е резултат от дефекти в урейния цикъл, които могат да се изявят през по-късни периоди от живота. По-големите деца имат по-големи енергийни резерви, които им позволяват да компенсират периодите на стрес. При възрастни пациенти обикновено има остатъчна ензимна активност и те декомпенсират при патологични състояния- бъбречни заболявания, инфузия на високо белтъчни разтвори, гастро-интестинално кървене. Характерен симптом е интермитентната атаксия, която се провокира от периодичното повишение на нивото на амоняка. Това колебание в нивото му може да доведе до интелектуален дефицит и при клинически безсимптомни пациенти.
ГЕНЕТИЧНА КОНСУЛТАЦИЯ: –
ЛЕЧЕНИЕ:
Принципи:
– Трябва да започне веднага слез установяване високо ниво на
амоняк в кръвта
– Спиране вноса на протеини и осегуряване на адекватен калориен внос за да се предотврати повишаване на амоняка.
– Изчестване на амоняка чрез медикаменти или екстракорпорална детоксикация
– Повишаване уринната екскреция на амоняк чрез вливане на течности
Медикаментозно лечение:
– интравенозна система с 10% глюкоза със адекватни количества натрий и калий в доза 120-150мл/кг/ден
– приложение на манитол при наличие на клинични данни за мозъчен едем
– липидни разтвори за повишаване на калорийния внос(при изключен дефект в окислението на мастните киселини)
– лечение на наличното интеркурентно заболяване
При ниво на амоняка над 200umol/L и клинична картина на енцефалопатия:
– аргинин хидрохлорид 300mg/kg
– натриев бензоат 250mg/kg
– натриев фенилбутират 250mg/kg
Трите медикамента се разтварят в 10% глюкоза – 30mls/kg за 24 часа(не повече от ¼ от дневните нужди на детето от течности).
Страничен ефект от лечението-гадене и повръщане, които трябва да се копират медикаментозно.
Ако нивото на амоняка е > 400umol/L и детето е с клиничната картина на енцефалопатия посоченият по-горе медикаментозен коктейл се влива като болус за 2 часа последван от 24 инфузия със същия състав.
Контрол на нивото на амоняка след 2часа. Ако то остава високо и пациентът е с прояви на енефалопатия трябва да се обмисли незабавното му включването на хемодиализа или перитонеална диализа.
Трябва да се избягва провеждането на трансфузия на кръв и кръвни продукти, тъй като това води до повишаване нивото на белтъка и амоняка. Медикаменти които подтискат чернодробната функция да не се прилагат.
Прогнозата на хиперамониемията зависи от етиологичната причина и адекватното бързо лечение. Степента на неврологичното увреждане не може да се прогнозира и изисква периодично проследяване. Късно поставената диогноза хиперамониемия може да доведе до тежко протичане на епизодите и невъзвратимо увреждане на ЦНС.
ЛЕКАРСТВО СИРАК:
АСОЦИАЦИИ НА ПАЦИЕНТИ:
НАЦИОНАЛЕН АЛИАНС НА ХОРАТА С РЕДКИ БОЛЕСТИ
Лице за контакти: Владимир Томов
Електронна поща: tomov@raredis.org
Адрес за кореспонденция: бул.“Драган Цанков“ бл. 59-63 вх. 7, София 1000
СПЕЦИАЛИЗИРАНИ КЛИНИКИ В БЪЛГАРИЯ:
Отделение по клинична генетика при УСБАЛДБ-гр.София
Медицински център РареДис
Специализиран медицински център за физиотерапия и рехабилитация, детски болести, генетични консултации.
Електронна поща: medical@raredis.org
Адрес за кореспонденция: ул. Ландос 24, ет.1, Пловдив 4000
Телефон: 032 – 577 447
Интернет сайт: www.medical.raredis.org
ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ:
За допълнителна информация, моля посетете сайтовете на Orphanet и NIH Office of Rare Diseases Research.
Описанието е изготвено от Доц. д-р Радка Тинчева, дм.
–––––––––––––––––––––––––
Last modification: 10:32 23.05.2024
–––––––––––––––––––––––––