Синдром на късото черво: парадигма за чревна адаптация към храненето?

Синдромът на късото черво (СКЧ) е рядко заболяване, което е резултат от обширна резекция на червата. Когато останалата абсорбционна повърхност на червата не може да усвои достатъчно макронутриенти, микронутриенти и вода, СКЧ води до чревна недостатъчност (ЧН). Пациентите със СКЧ, които страдат от ЧН, се нуждаят от парентерално хранене за да оцелеят, но дългосрочното парентерално хранене може да доведе до усложнения като катетър-свързан сепсис и метаболитни заболявания. Спонтанната чревна адаптация се случва седмици до месеци след резекция, което води до хиперплазия на останалите черва, изменение в нивата на чревните хормони, дисбиоза и хиперфагия. Пероралното хранене и наличието на дебело черво са две основни причини за тази адаптация. Обзорът има за цел да обобщи настоящите познания за механизмите, скрити в спонтанната чревна адаптация, особено в отговор на модификации на луминалното съдържание, включително хранителните вещества. В бъдеще диетичните манипулации могат да се използват за лечение на СКЧ. Повече информация може да получите тук.