Множественият дефицит на сулфатаза (MSD) е ултра-рядко невродегенеративно разстройство, причинено от патогенни варианти на SUMF1. Този ген кодира генериращ формилглицин ензим (FGE), протеин необходим за активиране на сулфатазата. Клиничният ход на MSD е резултат от адитивния ефект на всеки дефицит на сулфатаза, включително метахроматична левкодистрофия (MLD), няколко мукополизахаридози (MPS II, IIIA, IIID, IIIE, IVA, VI), хондродисплазия и X-свързана ихтиоза. Известно е, че засегнатите индивиди демонстрират сложен и тежък фенотип, връзката генотип-фенотип и подробният клиничен ход са неизвестни. Докладвано е за 35 случая, включени в ретроспективно проучване за естествената история. Неврологичната функция е оценена с ретроспективни скали. Извършено е биохимично и математическо моделиране на нови варианти на SUMF1. Генотипите са класифицирани въз основа на прогнозираната функционална промяна и на всеки индивид е поставена стойност за тежест на генотипа. Средната възраст за поява на симптома е 0,25 години; средната възраст за поставяне на диагнозата е 2,7 години; средната възраст, при която настъпва фатален изход е 13 години. При всички индивиди е наблюдавано забавяне в развитието, а само при част от тях се стига до амбулация и вербална комуникация. Всички пациенти показват системно увеличаване на тежестта на симптомите. По-ранната възраст за поява на симптомите и тежките варианти на патогенност корелира с лоши неврологични резултати. Чрез използване на ретроспективно фенотипизиране и подробен анализ на вариантите е определена естествената история на MSD. Установено е, че атенюираните случаи могат да бъдат разграничени от тежките случаи по възраст на поява, постигане на амбулация и генотип. Резултатите от проучването могат да помогнат за изготвянето на прогнозата и да улеснят бъдещия дизайн на изследването. Повече информация може да получите тук.
344