Медикаментозно-индуцираната остеонекроза на челюстта (МИОНЧ) е сериозна нежелана реакция на антирезорбционни и антиангиогенни агенти. Това е потенциално болезнено и инвалидизиращо състояние, което може значително да повлияе на качеството на живот на пациентите. В настоящия доклад представяме случай на 67-годишна пациентка, която през 2014 г. е диагностицирана с карцином на лява млечна жлеза. През 2015 г. са открити разсейки по костите и пациентката започва се терапия с denosumab и zoledronic acid. След екстракция на зъб през 2016 г. се оголва костта на долната челюст и се диагностицира остеонекроза. Пациентката постъпва в Клиниката по лицево-челюстна хирургия за лечение в гр. Пловдив, където й е направено компютърна томография на долна челюст, след което е подложена на лечение с богат на тромбоцити фибрин (PRF). След извършване на хемостаза бе поставен PRF и раната се заши плътно. Пациентката бе проследена в рамките на 1 г. и се установиха много добри резултати по отношение на меките тъкани и костта, на мястото на остеонекротичното огнище. Въз основа на изводите в литературата и в случая, описан тук, може да се заключи, че употребата на PRF трябва да се има предвид при лечението на пациенти с МИОНЧ. Прочетете цялата статия тук.
628
Предишна публикация