Уртикарията се класифицира според продължителността си като остра и хронична. Последната, от своя страна, се подразделя на спонтанна и индуцирана. В развитието на хроничната спонтанна уртикария може да играе роля автоимунитетът. Антитиреоидните автоантитела, особено анти-тиреопероксидазните, представляват тясната връзка между уртикарията и автоимунната патология на щитовидната жлеза, обуславяйки нерядко наблюдаваната в клиничната практика коморбидност на тези състояния. Тиреоидната дисфункция трябва да се има предвид и при идиопатичен ангиоедем (с неизвестна етиология). При хроничната спонтанна уртикария, асоциирана с тиреоидит на Хашимото, освен автоимунна активност, може да се открие и субклиничен хипотиреоидизъм. Подобряването на симптомите на уртикария / ангиоедем след хормонално лечение с левотироксин в подходящи дози доказва влиянието на тиреоидния автоимунитет върху възникването и прогресирането на кожно-лигавичните прояви.
Представеният от нас рядък клиничен случай допринася за изясняване на асоциацията между изявените кожно-лигавични изменения и имунологично активния автоимунен тиреоидит, подчертава значението на ранното и насочено изследване на тиреоидните хормони и автоантитела при пациенти с уртикария / ангиоедем и показва благоприятния терапевтичен ефект от добавянето на L-Тироксин към лечебната схема. Интердисциплинарната колаборация между специалисти по алергология и ендокринология е важна с оглед на своевременното и точно диагностициране при асоциирани с тиреоидит на Хашимото случаи на уртикария / ангиоедем.