Кредити за снимката: pixabay.com
Синдромът на капилярно изтичане възниква, когато плазмата изтича от капилярите в мускулите, тъканите, органите и телесните кухини. Различават се два основни типа:
- Вторичен синдром на капилярно изтичане – единичен епизод, предизвикан от заболяване, състояние или медикамент.
- Идиопатичен системен синдром на капилярно изтичане – рядко заболяване, характеризиращо се с повтарящи се тежки епизоди на шок, хемоконцентрация и хипоалбуминемия.
Повишената капилярна пропускливост води до обратимо изтичане на плазма в интерстициалните пространства, което може да предизвика различни симптоми и усложнения, включително остра бъбречна недостатъчност. Смята се, че цитокините играят ключова роля в патофизиологията на синдрома.
Контролът на течностите е от съществено значение за лечението: хиповолемията и хипотонията могат да доведат до органно увреждане, докато капилярното изтичане на прилаганите течности може да влоши отока и да причини прогресивно увреждане на органите.
Въпреки че синдромът на системно капилярно изтичане е рядък, той може да протече със сериозни усложнения. Този обзор има за цел да повиши информираността за състоянието сред нефрологичната общност.