
Кредити за снимката: pixabay.com
Костадин Костадинов, Нина Мусурлиева, Георги Искров и Румен Стефанов от Медицински университет – Пловдив (Факултет по обществено здраве, Научноизследователски институт, Направление: Околна среда и здраве) и Института по редки болести проведоха мащабно изследване върху политиките за редките онкологични заболявания в България. Това значимо проучване бе публикувано в престижното международно списание Journal of Cancer Policy (Импакт фактор: 2.0).
Редките онкологични заболявания, които се срещат с честота под 6 на 100 000 души годишно, създават сериозни предизвикателства поради своята сложност, ограничената експертиза и липсата на адекватни възможности за лечение. В България тези проблеми се задълбочават от ограничени ресурси, разпокъсана система на грижа и остарели политики. Настоящото изследване анализира гледните точки на ключови заинтересовани страни, за да идентифицира пропуските и да предложи ефективни политики за подобрение на онкологичната грижа за редките онкологични заболявания в България, като същевременно очертава възможни насоки в по-широкия контекст на Европейския съюз (ЕС).
Изследването използва качествена методология, основана на базираната теория. В него участваха осем ключови заинтересовани страни – политици, медицински специалисти, пациентски организации и представители на фармацевтичната индустрия – които бяха интервюирани в полуструктурирани разговори. Анализът на данните чрез тематично кодиране разкри основните политически пропуски и възможни алтернативи за реформа.
Резултатите подчертават сериозни дефицити в областта на финансирането, достъпа до иновативни терапии и организацията на онкологичната грижа. На тази основа бяха идентифицирани четири политически подхода:
- Либерален – насочен към приобщаваща и децентрализирана система на грижа;
- Консервативен – акцентиращ върху строг контрол на разходите и централизация;
- Балансиран – интегриращ елементи и от двата подхода;
- Статукво – запазване на настоящата система без съществени промени.
Въпреки че изследването се фокусира върху България, неговите изводи адресират универсални предизвикателства в лечението на редките онкологични заболявания и предлагат приложима рамка за адаптация в други държави от ЕС. Приемането на целенасочени политики може да намали неравенствата, да подобри резултатите за пациентите и да приведе националните стратегии в съответствие с приоритетите на ЕС, особено в рамките на Европейския план за борба с рака и мисията на ЕС в областта на онкологията.