Кредит за снимката: pixabay.com
През последното десетилетие беше постигнат значителен напредък в лечението на миастения гравис (МГ). Началото беше поставено с рандомизираното проучване на тимектомията, което доказа нейната ефективност. След него няколко нови терапевтични подхода успешно преминаха клинични изпитвания и получиха регулаторно одобрение.
Настоящият обзор актуализира клинико-имунологичния преглед от 2016 г., като представя най-новите постижения, анализира тяхното място в терапевтичните стратегии и акцентира върху ключови въпроси, свързани с биомаркерите за прогнозиране на заболяването, както и нарастващия брой възрастни пациенти – както тези с дългогодишно протичане на болестта, така и тези с късно начало на МГ (LOMG).
Обзорът завършва с очертаването на четири основни приоритета за следващите 5–10 години: усъвършенстване на лабораторната диагностика за по-бързо и точно поставяне на диагноза, ефективни стратегии за защита на невромускулната функция, по-задълбочени изследвания върху патофизиологията и терапевтичния отговор при по-възрастни пациенти, както и потенциално революционната роля на терапии, насочени към дълготраен ефект.
В заключение се разглеждат нововъзникващи тенденции в серологичните и дигиталните биомаркери, които в бъдеще могат да придобият още по-голямо значение.