АВТОБИОГРАФИЯ
на доц. д-р Маргарита Стефанова, дм
Отношение към нас:
Консултант, доброволна и безвъзмездна подкрепа
Служебен адрес:
Катедра по педиатрия и медицинска генетика, Медицински Университет, бул. “В.Априлов” N 15A, 4002 Пловдив
Образование:
• Научно звание “Доцент”, присъдено от ВАК, София, 8 април 2004.
• “Доктор по медицина ”, присъдена от Хамбургския университет, Германия (14 април 2000), с оценка “magna cum laude” за дисертационния труд “Флуоресцентен in situ хибридизационен анализ на тумор-супресорните гени P53, RB, P16 и сходните на тях локуси D13S25 и D1Z2 при В-клетъчни лимфоми на маргиналната зона ”, призната от ВАК (София), като научна и образователна степен “Доктор”
• Магистърски курс по клинична генетика, Катедрата по клинична генетика, Институт по детско здравеопазване на Лондонския университет, Англия, октомври 1992 – септември 1993.
• Mедицина, Висш Медицински Институт, Пловдив, 1974-1980.
Следдипломно обучение и квалификация:
• Два квалификационни курса върху клетъчно култивиране и пренатална диагностика в Института по човешка генетика на Льовенския университет, Белгия, март и октомври 1998 г.
• Индивидуално обучение по молекулярно-цитогенетични лабораторни техники (FISH), Институт по човешка генетика, Хамбургски университет, август 1996.
• Индивидуално обучение по молекулярна диагностика на синдрома на Чуплива Х, Институт по молекулярна диагностика, Хамбургски университет, Германия, февруари-юли, септември-октомври 1996.
• Квалификационен курс по молекулярна биология в рамките на програма TEMPUS, Катедра по молекулярна патология, “Майчин дом”, София, юни 1995.
• Курс следдипломна квалификация по медицинска генетика към Катедрата по медицинска генетика, Медицинска Академия, София, септември – декември 1990 г.
• Следдипломна квалификация по педиатрия, Медицинска Академия, София, октомври-декември 1986 г.
• Следдипломна квалификация по пренатална диагностика – Секция “Клинична генетика”, “Майчин дом”, Медицинска Академия, София, април 1986 г.
• Следдипломна квалификация по клинична генетика, дисморфология и синдромология към Секция “Клинична генетика”, “Майчин дом”, Медицинска Академия, София, септември 1985 г.
Признати специалности:
• Медицинска генетика – декември 1990 г.
• Детски болести – май 1987 г.
Професионален стаж:
• Доцент по медицинска генетика, Катедра по педиатрия и медицинска генетика, Медицински университет, Пловдив, от април 2004.
• Гостуващ научен работник в Института по човешка генетика, Университетската болница в Хамбург, Германия, с разработване на шест различни проекта от областта на позиционното клониране за периода януари-май 2001 и март-май 2002 и май-юни 2004.
• Главен асистент по медицинска генетика, Катедра по педиатрия и медицинска генетика, Медицински университет, Пловдив, януари 2000-април 2004.
• Докторант в Научна лаборатория по молекулярна генетика към Клиниката по онкология и хематология на Хамбургския университет, Германия, с разработвана тема „Цитогенетични и молекулярно-генетични проучвания при малигнени лимфоми и левкемии”, за периода юни 1997- декември 1999 г.
• Асистент по медицинска генетика (от юли 1988 до февруари 1990 г.), съответно ст. асистент (от март 1990 до септември 1992 год.) и гл. асистент (от септември 1992 год. до 30.06.97) към Медико-генетичен консултативен център, ВМИ Пловдив.
• Генетичен консултант в Медико-генетичен консултативен център към ВМИ Пловдив, юни 1986-1988.
• Генетичен консултант в специализиран кабинет по медицинска генетика и цитогенетична лаборатория към Първа градска болница, Пловдив, юни 1985- май 1986 г.
• Педиатър в Районна болница Карлово и III градска болница Пловдив – съответно от септември 1980 до декември 1983 год. и от януари 1984 до май 1985 год.
Научно-изследователски проекти:
• Основен изследовател на проект, финансиран от Медицински университет, Пловдив, на тема: Пилотен скрининг на субтеломерни хромозомни аберации при неизясена умствена недостатъчност, 2001-2004.
• Съизследовател в съвместен международен проект, финансиран от немската фондация Deutsche Forschungsgemeinschaft на тема “Идентифициране и характеризиране на гените, отговорни за синдрома а Цимерман-Лабанд”, 2004.
––––––––––––––––––––––––-