Всяко дете родено с генетично свързана болест е проблем за себе си, за близките и обществото. Освен това ниската раждаемост застрашава фундаментално съществуването на българската популация в бъдещето. Това изисква да се обединят усилията на медицинската мрежа – общопрактикуващи лекари, педиатри и др., и на цялото общество за ранна диагностика, профилактика и лечение на редките генетично свързани болести.
Създаването на петте генетични центъра у нас преди години бе безусловен успех за здравеопазването ни. Независимо от постигнатото в диагностицирането на редица генетично предавани болести, като болестта на Даун, фенилкетонурията и др., един голям дял от наследствените болести, които засягат кожата и придатъците й засега убягва от вниманието на оторизираните медицински органи. За разлика от споменатите системни наследствени болести които засягат интелектуалните способности на индивида, при голяма част от най-тежките генодерматози болните имат напълно нормална психика и интелект и при подходящ режим на отглеждане, възпитание и целенасочено обучение и лечение могат да бъдат социално вградени.
Предмет на епидемиологични проучвания трябва да станат най-разпространените и най-тежко протичащите генодерматози в България:
– Epidermolysis bullosa hereditaria
– Ichthyoses
– Morbus Darie
– Xeroderma pigmentosum
– Nevus pigmentosus giganteus
– Phacomatoses – M. Recklinghausen, M pringle-Burnevile, M. Klippel Trenaunay
– Dermatitis atopica
– Psoriasis vulgaris
Проучванията върху разпространението на тези заболявания, всяко от които все още не е предмет на социално и медицинско осигуряване от държавата ще спомогнат за разгръщането на ред полезни начинания:
1. Проучване разпространението и разпределението на генодерматозите върху територията на страната.
2. Създаване на информационни материали за диагностиката, лечението и социалното обгрижване на болните, популяризиране на проблемите им в обществото, информиране на НЗОК за необходимостта от тяхното медициско и лекарствено осигуряване.
3. Включване на медицинските и социални задачи в учебните програми на студенти по медицина, стоматолози, на средния медицински персонал – сестри, рехабилитатори, акушерки.
4. Обединяването на болни с аналогични заболявания и техните близки и приятели, както и лекуващите ги лекари и среден медицински персонал в асоциации по примера на развитите европейски страни и САЩ.
Често за болните е по-съществена не икономическата помощ, а вниманието (но не и съжалението на околните), за да не се чувстват изолирани от здравите.
Повече от 20 години нашите усилия на клиницисти и изследователи са насочени към проучване на най-тежко протичащите и социалнозначими вродени кожни заболявания. Те започват в детската възраст и придружават живота на болните, обричат ги на страдание, а в тежките случаи – на изолация и инвалидизация. Всички проучвани болести са незаразни. Начинът на унаследяването им е различен – рецесивен или доминантен. Разбира се ранното диагностициране лечение и рехабилитация имат най-съществено значение за самочувствието на болните и качеството на живота им.
Обръщаме се към цялата медицинска общественост, към личните лекари, както и към всички български граждани с апел да подпомогнат издирването на болните с редки инвалидизиращи вродени или по-късно проявили се кожни заболявания, като попълнят с помощта на медицинско лице предоставеният талон:
Точната регистрация на семествата, в които се е родило или дори починало болно дете, ще подпомогне последващото генетично проучване и ще доведе до избягване на риска за раждане на следващи увредени деца в рискови фамилии.
По силата на своите интелектуални и морални дадености медицинската общественост е призвана да откликне и чрез това свое действие да помогне на увредените хора да живеят по-пълноценно и да понасят страданието си с достойнство. Горещо се надяваме на отклик и съдействието от страна на колеки от цялата страна.
Доц. Марияна Трашлиева
Председател
Сдружение Булозна Епидермолиза – България,
Клиника по Дерматология и Венерология – Плевен
Ул. Дойран, 130, тел./факс: 064 82 21 27
Е-mail: derma@mail.bg
За втора поредна година по инициатива на EURORDIS бе отбелязан европейският ден на редките болести (28 февруари) в над 20 страни в Европа, Америка и Азия. Редица събития по този повод се състояха в България. На 23 февруари се проведе прес-конференция в БТА с участието на представители на Националния алианс на хората с редки болести, Информационният център за редки болести и лекарства сираци и пациентски асоциации. На 28 февруари се проведоха локални мероприятия в 5 града (София, Пловдив, Плевен, Стара Загора, Сливен), като кулминацията бе благотворителен концерт в НДК. Официален патрон бе Първата дама на България – г-жа Зорка Първанова. ––––––––––––––––––––––––– На 30 януари 2009 г. в Пловдив се състоя среща на работната група по проекта „Национален регистър на пациентите с таласемия майор в България“. На нея присъстваха както лекари-експерти, така и представители на двете пациентски асоциации за таласемия в България. Сред темите на мероприятието бяха резултатите, постигнати от стартирането на проекта до сега и дейностите по проекта, предвидени за 2009 година. ––––––––––––––––––––––––– АВТОБИОГРАФИЯ Отношение към нас: Служебен адрес: Образование и професионална квалификация: Професионален стаж: Научно-изследователски проекти: ––––––––––––––––––––––––- АВТОБИОГРАФИЯ Отношение към нас: Служебен адрес: Образование и професионална квалификация: Професионален стаж: Научни публикации: ––––––––––––––––––––––––- АВТОБИОГРАФИЯ Отношение към нас: Служебен адрес: Образование: Следдипломно обучение и квалификация: Признати специалности: Професионален стаж: Научно-изследователски проекти: ––––––––––––––––––––––––- Описание: Контакти: ––––––––––––––––––––––––– По случай първия учебен ден (15 септември), пациентски асоциации от Националния алианс на хората с редки болести организираха шествие под мотото “За равен шанс на нашите деца”. За пореден път хората с редки болести в България се опитаха да запознаят обществото с каузата, за която се борят – равни права за всички граждани, в това число и равен достъп до адекватна и качествена медицинска помощ. Родителите поискаха прилагане на европейските норми и разпоредби, които ще позволят на децата с редки болести да водят нормален и пълноценен живот, в това число и да ходят на училище като своите връстници. Над 100 души преминаха през главната улица на Пловдив с тези искания. ––––––––––––––––––––––––– По случай международния ден на детето (1 юни) пациентски асоциации с помощта на ИЦРБЛС организираха благотворителен базар пред сградата на общината в Пловдив. Ученици от пловдивските училища бяха подготвили културна програма в подкрепа на своите болни връстници. Целта на събитието бе не толкова да се съберат средства, колкото да се привлече общественото внимание върху децата с редки болести. Преобладаващата част от пациентите с редки заболявания са именно деца и те са най-потърпевши от неуредиците в здравеопазването. ––––––––––––––––––––––––– На 15 май 2009 г. официално започна работа Медицински център “РареДис”, който се явява логично продължение на дейностите на ИЦРБЛС, тъй като получили информация за заболяването си, пациентите се нуждаят и от продължителни грижи и наблюдение. Основен акцент е екипната работа в осигуряването на физикална, психологическа и социална рехабилитация, както и обучение на родители на деца с редки заболявания в полагане на качествени и адекватни ежедневни здравни грижи. Центърът е единствен по рода си не само в България, но и в Източна Европа и може да служи като иновативен модел за останалите европейски страни. Медицински център “РареДис” си сътридничи тясно с ИЦРБЛС, медицинските научни дружества и пациентските асоциации по редица съвместни проекти. Контакти: –––––––––––––––––––––––––
Last modification: 10:29 03.12.2009
–––––––––––––––––––––––––
Last modification: 10:29 03.12.2009
–––––––––––––––––––––––––
на д-р Николай Ботушанов
Консултант, доброволна и безвъзмездна подкрепа
Катедра по ендокринология, Медицински университет, Пловдив
• Специалност по ендокринология, 2000;
• Специалност по вътрешни болести, 1997;
• Магистър-лекар, Медицински университет, 1986-1992.
• Английска езикова гимназия, Пловдив, 1981-1986.
• Старши асистент, Катедра по ендокринология, Медицински университет, Пловдив, 2003-.
• Асистент, Катедра по ендокринология, Медицински университет, Пловдив, 1993-2003.
Ръководител на проект „Костни промени при пациенти с диабет тип 1“, финансиран от Медицински университет – Пловдив.
на д-р Христо Шипков, дм
Консултант, доброволна и безвъзмездна подкрепа
Department of Maxillofacial, Plastic and Aesthetic Surgery, Bellevue Hospital, Saint Etienne, France
• “Доктор по медицина” – Пластична и реконструктивна хирургия, Катедра по детска хирургия, Медицински университет, 1999-2003.
• Специалност по обща и коремна хиругия, 2002;
• Магистър-лекар, Медицински университет, 1991-1997.
• Английска езикова гимназия, Пловдив, 1986-1991.
• Специализация, отделение по лицево-челюстна, пластична и естетична хирургия, Bellevue Hospital, Saint Etienne, France, 2003-сега;
• Ординатор, катедра по пластична и реконструктивна хирургия, УМБАЛ „Св. Георги: Пловдив, 2003-сега;
• Специализация, отделение по коремна и гръдна хирургия, St Joseph St Luc Hospital, Lyon, France, 2003;
• Специализация, отделение по обща хирургия, Hotel Dieu, Lyon, France, 2003;
• Специализация, отделение по колоректална хирургия, New Cross Hospital, Wolverhampton, UK, 1999;
• Специализация по обща и коремна хирургия, Медицински университет, 1997-1999;
Д-р Шипков има научни публикации в редица Европейски и Американски списания по обща и пластична хирургия – Plast Reconstr Surg, Am J Med Gen, Ann Plast Surg, Scand J Plast Reconstr Surg Hand Surg, Eur J Cardiothoracic Surg и др.
на доц. д-р Маргарита Стефанова, дм
Консултант, доброволна и безвъзмездна подкрепа
Катедра по педиатрия и медицинска генетика, Медицински Университет, бул. “В.Априлов” N 15A, 4002 Пловдив
• Научно звание “Доцент”, присъдено от ВАК, София, 8 април 2004.
• “Доктор по медицина ”, присъдена от Хамбургския университет, Германия (14 април 2000), с оценка “magna cum laude” за дисертационния труд “Флуоресцентен in situ хибридизационен анализ на тумор-супресорните гени P53, RB, P16 и сходните на тях локуси D13S25 и D1Z2 при В-клетъчни лимфоми на маргиналната зона ”, призната от ВАК (София), като научна и образователна степен “Доктор”
• Магистърски курс по клинична генетика, Катедрата по клинична генетика, Институт по детско здравеопазване на Лондонския университет, Англия, октомври 1992 – септември 1993.
• Mедицина, Висш Медицински Институт, Пловдив, 1974-1980.
• Два квалификационни курса върху клетъчно култивиране и пренатална диагностика в Института по човешка генетика на Льовенския университет, Белгия, март и октомври 1998 г.
• Индивидуално обучение по молекулярно-цитогенетични лабораторни техники (FISH), Институт по човешка генетика, Хамбургски университет, август 1996.
• Индивидуално обучение по молекулярна диагностика на синдрома на Чуплива Х, Институт по молекулярна диагностика, Хамбургски университет, Германия, февруари-юли, септември-октомври 1996.
• Квалификационен курс по молекулярна биология в рамките на програма TEMPUS, Катедра по молекулярна патология, “Майчин дом”, София, юни 1995.
• Курс следдипломна квалификация по медицинска генетика към Катедрата по медицинска генетика, Медицинска Академия, София, септември – декември 1990 г.
• Следдипломна квалификация по педиатрия, Медицинска Академия, София, октомври-декември 1986 г.
• Следдипломна квалификация по пренатална диагностика – Секция “Клинична генетика”, “Майчин дом”, Медицинска Академия, София, април 1986 г.
• Следдипломна квалификация по клинична генетика, дисморфология и синдромология към Секция “Клинична генетика”, “Майчин дом”, Медицинска Академия, София, септември 1985 г.
• Медицинска генетика – декември 1990 г.
• Детски болести – май 1987 г.
• Доцент по медицинска генетика, Катедра по педиатрия и медицинска генетика, Медицински университет, Пловдив, от април 2004.
• Гостуващ научен работник в Института по човешка генетика, Университетската болница в Хамбург, Германия, с разработване на шест различни проекта от областта на позиционното клониране за периода януари-май 2001 и март-май 2002 и май-юни 2004.
• Главен асистент по медицинска генетика, Катедра по педиатрия и медицинска генетика, Медицински университет, Пловдив, януари 2000-април 2004.
• Докторант в Научна лаборатория по молекулярна генетика към Клиниката по онкология и хематология на Хамбургския университет, Германия, с разработвана тема „Цитогенетични и молекулярно-генетични проучвания при малигнени лимфоми и левкемии”, за периода юни 1997- декември 1999 г.
• Асистент по медицинска генетика (от юли 1988 до февруари 1990 г.), съответно ст. асистент (от март 1990 до септември 1992 год.) и гл. асистент (от септември 1992 год. до 30.06.97) към Медико-генетичен консултативен център, ВМИ Пловдив.
• Генетичен консултант в Медико-генетичен консултативен център към ВМИ Пловдив, юни 1986-1988.
• Генетичен консултант в специализиран кабинет по медицинска генетика и цитогенетична лаборатория към Първа градска болница, Пловдив, юни 1985- май 1986 г.
• Педиатър в Районна болница Карлово и III градска болница Пловдив – съответно от септември 1980 до декември 1983 год. и от януари 1984 до май 1985 год.
• Основен изследовател на проект, финансиран от Медицински университет, Пловдив, на тема: Пилотен скрининг на субтеломерни хромозомни аберации при неизясена умствена недостатъчност, 2001-2004.
• Съизследовател в съвместен международен проект, финансиран от немската фондация Deutsche Forschungsgemeinschaft на тема “Идентифициране и характеризиране на гените, отговорни за синдрома а Цимерман-Лабанд”, 2004.
Приключи пилотното епидемиологично проучване на болестността и заболеваемостта от хронична миелоидна левкемия (ХМЛ) в България. За времето на проучването са идентифицирани 227 пациенти, като 22 от тях са починали. В края на проучването е събрана информация за 205 пациента с ХМЛ, които се лекуват в НСБАЛХЗ в София и университетските болници в страната. Пилотното проучване е организирано и проведено благодарение на тясната колаборация между ИЦРБЛС, Научното дружество по хематология по клинична и трансфузионна хематология и Медицински център “РареДис”.
Телефон: (032) 57 57 97
Електронна поща: info@raredis.org
Last modification: 10:29 04.12.2009
–––––––––––––––––––––––––
Last modification: 10:29 04.12.2009
–––––––––––––––––––––––––
Last modification: 10:29 04.12.2009
–––––––––––––––––––––––––
Телефон: (032) 57 74 47
Електронна поща: medical@raredis.org
Last modification: 13:19 04.12.2009
–––––––––––––––––––––––––