PubMed, порталът за биомедицинска и научна литература индексира интересна статия на тема Фарингит при инфекциозна мононуклеоза – компютър-томографски находки (Radiat Med. 2008 May;26(4):248-51). Автори са Kutuya N Kurosaki Y Suzuki K и др., от Department of Radiology, Juntendo University School of Medicine, 2-1-1 Hongo, Bunkyo-ku, Tokyo 113-8421, Japan. Представени са случаите на две жени със зачервено гърло и температура, които не се повлияват от антибиотичното лечение. При тях е направена КАТ с контраст и са намерени увеличени задни шийни лимфни възли и налепи по фарингеалните тонзили. Поставена е диагноза инфекциозна мононуклеоза главно на базата на лабораторните находки. Когато радиолозите имат находка от фарингит на КАТ и пациентите не се повлияват от антибиотичното лечение в диференциално- диагностичен план трябва да се имат предвид и инфекциозна мононуклеоза. За да прочетете пълното резюме на статията, натиснете тук.
PubMed, порталът за биомедицинска и научна литература индексира интересна статия на тема Ефикасност и безопасност на препарата карведилол при пациенти с дилатационна кардиомиопатия в резултат на мулкулна дистрофия (Pediatr Cardiol 2008 Mar;29(2):343-51). Автори са Rhodes J Margossian R Darras BT и др., от Department of Cardiology, Children’s Hospital Boston, 300 Longwood Avenue, Boston, MA 02115, USA. Към 20-годишна възраст, почти всички пациенти с мускулна дистрофия Дюшен или Бекер имат дилатационна кардиомиопатия. Тя има голямо значение за прогнозата на заболяването и е честа причина за смърт от сърдечна недостатъчност. Кардевилол е препарат с доказана ефикасност при дилатационна кардиомиопатия от друг произход, но засега няма данни за ефективността му при кардиомиопатия при мускулна дистрофия. Това изследване показва , че препаратът е безопасен за пациенти с мускулна дистрофия и има умерено положителен ефект върху систолната и диастолната функция. За да прочетете пълното резюме на статията, натиснете тук.
На 8/07/2008 година в списъка на кандидатстващите продукти за статут на лекарства-сираци в ЕС е регистриран нов медикамент под номер 555, чиято активна съставка е Винкристин сулфатни липозоми. Предназначен е за лечение на остра лимфобластна левкемия.
Конференция за създаване на
Европейска изследователска клинична мрежа – Синдром на Прадер Уили
17-ти (сряда) и 18-ти (четвъртък) декември 2008г.
Фицуилям Колидж, Кеймбридж, Великобритания
Цел на срещата е установяването на инфраструктура и мрежи, които могат да поддържат изследванията в областта на синдрома на Прадер Уили на територията на Европейския съюз. Мероприятието е планирано като край на сегашния европейски изследователски проект върху синдрома на Прадер Уили, така че да се премине от това, което беше относително малък и фокусиран проект към работни групи, които да развиват за напред изследователски идеи, които ще привлекат много нови екипи и различни национални Прадер Уили асоциации.
Срещата е предназначена за медицински специалисти и изследователи, както и представители на Прадер Уили организации от страните в ЕС. Ако сте заинтересовани да присъствате, моля изпратете детайли на Кети Д`Антонио cad48@medschl.cam.ac.uk или на телефон (0)1223 746123.
На 10/07/2008 година в списъка на кандидатстващите продукти за статут на лекарства-сираци в ЕС е регистриран нов медикамент под номер 558, чиято активна съставка е Sapacitabine. Предназначен е за лечение на остра миелоидна левкемия.
PubMed, порталът за биомедицинска и научна литература индексира интересна статия на тема Вторично повишено вътречерепно налягане при повърхностна сидероза ( J Clin Neurosci. 2008 Jul 22.). Автори са Linder S Nowak DA Rodiek SO и др., от Department of Neurology and Clinical Neurophysiology, Academic Hospital Bogenhausen, Technical University of Munich, Germany. Повърхностната сидероза на ЦНС е много рядко заболяване при отлагане на хемосидерин в мозъка, мозъчния ствол и гръбначния мозък в резултат на хроничен субарахноидален кръвоизлив. В около една трета от случаите се развива повишено вътречерепно налягане. Описаният случай показва, че при хемосидероза може да има внезапно повишение на вътречерепното налягане . В такива случаи е необходим постоянен дренаж на ликвора. За да прочетете пълното резюме на статията, натиснете тук.
PubMed, порталът за биомедицинска и научна литература индексира интересна статия на тема Функционална диагностика на С1-инхибиторния дефицит при наследствен ангиоедем. Преценка на различните лабораторни методи и препоръки (J Immunol Methods 2008 Jul 22). Автори са Wagenaar-Bos IG Drouet C Aygoren-Pursun E и др., от Department Immunopathology, Sanquin Research at CLB, and Landsteiner Laboratory, Academic Medical Center, University of Amsterdam, Amsterdam, The Netherlands. Наследствения ангиоедем е автозомно доминантно заболяване, което се характеризира с рецидивиращи епизоди на живото-застрашаващи ангиоедеми. Освен ниските нива на С4, друг много важен лабораторен диагностичен параметър, е намалената функция на С1 (fC1-inh). Ние препоръчваме хрoматографски анализ за определяне на нивата на fC1-inh. Методът на ELISA изисква допълнително уточняване. За да прочетете пълното резюме на статията, натиснете тук.
PubMed, порталът за биомедицинска и научна литература индексира интересна статия на тема Дифузна белодробна осификация – едно рядко белодробно заболяване (Curr Opin Pulm Med 2008 Sep;14(5):488-92.). Автори са Peros-Golubicic T Tekavec-Trkanjec J. и др., от University Hospital for Lung Diseases Jordanovac, Zagreb, Croatia. Дифузната белодробна осификация е рядко заболяване, което се характеризира с наличието на малки костни фрагменти, пръснати в белодробната тъкан. Може да бъде идиопатично или свързано с друго белодробно или сърдечно заболяване. Повечето описани случаи се диагностицирани при аутопсия. Заболяването рядко се диагностицира приживе. До момента значението му се подценява. По-ранната диагноза ще подпомогне по-доброто познаване на патогенезата на заболяването, неговия ход и разработването на лечебни стратегии. За да прочетете пълното резюме на статията, натиснете тук.
На 8/07/2008 година в списъка на кандидатстващите продукти за статут на лекарства-сираци в ЕС е регистриран нов медикамент под номер 557, чиято активна съставка е Сапацитабин. Предназначен е за лечение на миелодиспластични синдроми.
PubMed, порталът за биомедицинска и научна литература индексира интересна статия на тема Лечение на кожни отоци с С1-инхибиторен концентрат при пациенти с наследствен ангиоедем (Allergy 2008 Jun;63(6):751-7.). Автори са Bork K, Staubach P Hardt J. и др., от Department of Dermatology, Johannes Gutenberg University, Mainz, Germany. Кожните отоци са сред най-честите симптоми при наследствения ангиоедем, който се дължи на недостатъчност на С1-инхибитора. Тези отоци са болезнени и влошават ежедневно живота на пациентите. Досега не са съобщавани детайлни данни за ефекта от лечението на кожните отоци със С1 инхибитор. Нашето изследване показва, че С1 инхибиторът е ефективен и безопасен за лечение на кожните отоци при пациенти с наследствен ангиоедем. За да прочетете пълното резюме на статията, натиснете тук.