Представяме рядък случай на тежка смесена медикаментозна интоксикация с цел суицид при полиморбидна COVID-19 реконвалесцентна болна с метформин-асоциирана лактат ацидоза (MALA), клинично проявена с шок, остра бъбречна недостатъчност и епизоди на хипогликемия. Приложи се комплексно детоксично-депурационно лечение с екстракорпорално очистване и интезивна терапия до пълно обратно развитие на остро проявените синдроми в рамките на 36 часа. Случаят е необичаен за клиничната практика, предвид асоциацията между два рядко срещани синдромо-комплекса – метформин-индуцирана лактат ацидоза (MILA) и МALA – и критериите за ранно предприемане на агресивна инвазивна терапия при такива болни. Прочетете цялата статия тук.
Водещи новини
Точно преди година – на 25 ноември 2020 г. – беше приета действащата Фармацевтична стратегия за Европа. Основна цел на този документ е създаването на надеждна и устойчива регулаторна рамка, която, от една страна, да отговори на очакванията и потребностите на европейските пациенти, а от друга – да насърчи иновацията и модернизацията във фармацевтичния сектор. При финализирането на стратегията бяха отчетени и редица слабости, разкрити по време на настоящата пандемия от COVID-19.
Фармацевтична стратегия за Европа стъпва на 4 основни стълба, които предвиждат както законодателни мерки, така и незаконодателни действия: осигуряване на лекарствени продукти на достъпни цени за пациентите и отговаряне на неудовлетворени медицински потребности; подкрепа на конкурентоспособността, иновациите и устойчивостта на фармацевтичната индустрия на ЕС и разработване на висококачествени, безопасни и ефективни лекарствени продукти; повишаване на готовността при кризи и оптимизиране на механизмите за реагиране, гарантиране на диверсифицирани и сигурни вериги за доставки, справяне с недостига на лекарствени продукти; засилване на ролята на ЕС в света чрез насърчаване на високо ниво на стандарти за качество, ефикасност и безопасност. Какво предстои от тук нататък?
Прочетете цялата статия тук.
Муковисцидозата е генетично рядко заболяване, което обикновено се проявява в ранна детска възраст и засяга белите дробове и стомашно-чревната система. Характеризира се с чести усложняващи се инфекции, които изискват ежедневна рехабилитация и инхалаторна поддържаща терапия. Често пациентът с муковисцидоза приема над 30 таблетки ежедневно, отделя над 3 часа за лечението си и прави близо 10 инхалации.Муковисцидозата е най-често срещаната, животозастрашаваща наследствена болест в нашата страна и в Европа.
Причината за заболяването са два дефекта в така наречения CFTR ген, унаследени от двамата родители. Към момента са известни над 1600 различни мутации, които причиняват заболяването, а статистиката сочи, че всеки 33-ти българин е носител на един от тях.
Повече информация за това рядко заболяване може да намерите тук.
СИНОНИМИ: Синдром на Санфилипо
КОД МКБ10: E76.2
КОД ORPHANET: ORPHA 581
ТАЗИ ИНФОРМАЦИЯ ВИ СЕ ПРЕДОСТАВЯ НАПЪЛНО БЕЗПЛАТНО С ОБРАЗОВАТЕЛНА ЦЕЛ И НЕ ТРЯБВА ДА СЛУЖИ ЗА САМОДИАГНОСТИКА И САМОЛЕЧЕНИЕ. ПРИ НАЛИЧИЕ НА ЗДРАВЕН ПРОБЛЕМ, СЛЕДВА ДА СЕ ОБЪРНЕТЕ КЪМ ЛИЧНИЯ/ЛЕКУВАЩ ЛЕКАР.
КРАТКА ДЕФИНИЦИЯ НА БОЛЕСТТА: Мукополизахаридоза тип III (МПЗ III) или синдром на Санфилипо е лизозомно натрупващо заболяване, принадлежащо към групата на мукополизахаридозите и характеризиращо се с тежко и бързо влошаване на интелекта.
Болестта е недостатъчно диагностицирана (поради това, че като цяло дисморфизмът е доста лек); това е най-често срещаният МПЗ в Холандия и Австралия със съответно разпространение от 1/53 0000 и 1/67 000. Честотата на различните подтипове варира в различните страни: подтип A е по-често срещат в Англия, Холандия и Австралия, а подтип B е по-често срещан в Гърция и Португалия, докато типовете C и D са много по-рядко срещани.
КЛИНИЧНИ ПРОЯВИ: Първите симптоми се проявяват на възраст от 2 до 6 години, с поведенчески разстройства (хиперкинезия, агресивност) и влошоване в интелектуалното развитие, нарушения на съня и много лек дисморфизъм. Засягането на нервната система става по-забележимо около 10-годишна възраст със загубата на двигателни умения и проблеми в комуникацията. Често след 10-годишна възраст се появяват и припадъци. Съобщени са и няколко случая на по-леки форми.
ЕТИОЛОГИЯ И ПАТОГЕНЕЗА: Недостиг в един от четирите ензима, необходими за разграждането на хепаран сулфат (HS), отговаря за всеки от подтиповете на МПЗ ІІІ:
– хепаран сулфамидаза за МПЗ III A
– алфа-N-ацетилглюкозамидаза за МПЗ III B
– алфа-глюкозаминид N-ацетилтрансфераза за МПЗ III C
– N-ацетилглюкозамидаза-6-сулфат сулфатаза за МПЗ III D.
Четирите гена, кодиращи тези ензими, са локализирани (МПЗ IIIA на 17q25, МПЗ IIIB на 17q21, МПЗ IIIC в перицентромерната област на хромозома 8, МПЗ IIID на 12q14) и са идентифицирани множество мутации.
ЛАБОРАТОРНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ: Диагнозата се основава на откриване на повишени нива на хепаран сулфат (HS) в урината. Проява на един от четирите ензимни дефицита в култивираните левкоцити или фибробласти позволява да се определи вида на МПЗ III. За типове A и D измерването на активността на друга сулфатаза е задължително за изключване на множествен дефицит на сулфатаза (болест на Остин). Когато са идентифицирани мутации в нулевия пациент, други хетерозиготни индивиди в семейството могат да бъдат точно открити.
При липса на каквото и да е ефективно лечение, пренаталната диагностика (чрез анализ на мутации или измерване на ензимната активност в трофобласти или амниоцити) е единственият избор за родителите с риск от предаване на заболяването.
ГЕНЕТИЧНА КОНСУЛТАЦИЯ: Предаването е автозомно рецесивно за всеки тип на МПЗ III.
ЛЕЧЕНИЕ: Алогенните присадки на костен мозък са противопоказани, тъй като не забавят умственото забавяне, дори при пациенти, на които са присадени пресимптоматично. Засега генната терапия се проучва в животински модели за подтиповете A и B. Неврологичното забавяне, придружено от множество усложнения, изисква мултидисциплинарен подход, за да позволи адаптирано симптоматично лечение.
ПРОГНОЗА: Прогнозата е лоша като в повечето случаи от тип A смърт настъпва в края на второто десетилетие. Съобщени са случаи на по-дълга преживяемост (30/40 години) за подтиповете B и D.
ЛЕКАРСТВО СИРАК: –
АСОЦИАЦИИ НА ПАЦИЕНТИ:
НАЦИОНАЛЕН АЛИАНС НА ХОРАТА С РЕДКИ БОЛЕСТИ
Лице за контакти: Владимир Томов
Електронна поща: tomov@raredis.org
Адрес за кореспонденция: бул.”Драган Цанков” бл. 59-63 вх. 7, София 1000
НАЦИОНАЛНА АСОЦИАЦИЯ ПО МУКОПОЛИЗАХАРИДОЗА
Лице за контакти: Десислава Христакева
Мобилен телефон: 0898688767
Електронна поща: dessy_pavel@mail.bg
Адрес за кореспонденция: ул.“Владислав Очков“ 47, 8800 Сливен
СПЕЦИАЛИЗИРАНИ КЛИНИКИ В БЪЛГАРИЯ:
Университетска СБАЛДБ „Проф.Иван Митев”
Клиника по педиатрия за лечение на ендокринни и генетични заболявания
Отделение по клинична генетика
Адрес за кореспонденция: бул.”Акад.Иван Гешов” 11, 1000 София
Телефон: (02) 8154 341
Медицински център РареДис
Специализиран медицински център за физиотерапия и рехабилитация, детски болести, генетични консултации.
Адрес за кореспонденция: гр. Пловдив, ЖК Тракия, ул. “Маестро Г. Атанасов” 22
Телефон: (032) 575 797
Интернет сайт: www.medical.raredis.org
ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ:
За допълнителна информация, моля посетете сайтовете на Orphanet и NIH Office of Rare Diseases Research.
Описанието е изготвено от д-р Златин Иванов.
С оглед масовото приложение на иРНК ваксините в световен мащаб нарастват и случаите на пациенти, диагностицирани с миокардит. Поради изразената хетерогенност в клиничното протичане на това заболяване диагностицирането му лесно може да се пропусне. Мнозинството от регистрирани случаи са на млади мъже във възрастов диапазон между 15 и 29 години след завършен имунизационен цикъл. Представеният от нас клиничен случай е на 33-годишен мъж с анамнеза за прекаран перимиокардит преди 8 години и настъпили оплаквания след приложение на първа доза иРНК ваксина. Ранното диагностициране на миокардита дава възможност за навременно започване на кардиопротективна терапия, която да редуцира риска от развитие на внезапна сърдечна смърт, както и да подобри прогнозата при тези пациенти. Прочетете цялата статия тук.
Нов изследователски проект на Европейския Съюз „Screen4Care“: Ускоряване на поставянето на точна диагноза при пациенти с редки болести чрез прилагане на генетичен скрининг при новородени и използване на изкуствен интелект
Международният консорциум има за цел да се справи с огромното препятствие за пациенти с редки болести – продължителното и трудно достигане до точна диагноза- чрез иновативен изследователски подход, основан на два основни стълба: генетичен скрининг на новородени и инструменти, базирани на изкуствен интелект (ИИ).
Ферара, Италия, 1 октомври 2021 г. – Днес международен публично-частен консорциум от 35 партньори обяви стартирането на Screen4Care – изследователски проект, който има за цел значително да съкрати времето, необходимо за диагностициране на редки болести чрез прилагане на генетичен скрининг при новородени и съвременни методи за анализ базирани на изкуствен интелект. Проектът ще е за период от пет години с общ бюджет от 25 милиона евро, осигурен от Инициативата за иновативни лекарства (IMI 2 JU), съвместна инициатива на Европейския съюз и Европейската федерация на фармацевтичните индустрии и асоциации (EFPIA).
Има повече от 7000 познати редки болести – състояния, които засягат един или по -малко от един човек на 2000 души. От тези болести страдат приблизително 27-36 милиона души в Европейския Съюз и се очаква да засегнат един на 17 души по време на живота им. Те често са тежки, мултисистемни хронични заболявания, които излагат пациентите на риск от трайно увреждане на различни органи. Пациентите обикновено преминават през доста дълъг и тежък път (средно 8 години) през консултации с различни специалисти, диагнози и неефективно лечение преди да достигнат до точната диагноза. Този продължителен процес натоварва пациентите, техните семейства и обществото. Той също така възпрепятства потенциална навременна намеса като подходящо лечение, включване в клинични проучвания, както и частичен контрол над заболяването, реализиран чрез стратегии като промени в начина на живот, семейно планиране, генетично консултиране, справяне с психо-социалните и/или финансовите последици от заболяването.
Screen4Care ще приложи различни стратегии за намаляване на времето до точна диагноза и лечение на пациенти с редки болести:
1) Генетичен скрининг на новородени: Проектът ще приложи скрининг на новородени (използвайки генетични тестове и свързаните с тях съвременни геномни технологии), който се очаква да бъде ефективен инструмент за ранна диагностика, като се има предвид, че приблизително 72% от редките болести са с генетичен произход и 70% от пациентите с редки заболявания са деца.
2) Инструменти, базирани на изкуствен интелект (ИИ): Проектът ще конструира и разработи нови алгоритми за ИИ с цел идентифициране на пациенти в ранен стадий на заболяването чрез електронни здравни досиета и ще разработи информационна база за ИИ от „симптоми за проверка“ в помощ на пациенти, които са в процес на установяване на диагноза – тези два подхода се очаква да подпомагат поставянето на точна диагноза, базирана на симптоми в по-късен етап на живота.
„Screen4Care има потенциала да помогне на пациентите с възможността за прецизна диагностика, която да доведе до по-ефективно лечение, ефективни болнични посещения и цялостно подобряване качеството на живот – и да укрепи системите на здравеопазване чрез модерни диагностични инструменти и ресурсно-ефективна технологична инфраструктура“, каза Алесандра Ферлини, доцент от катедрата по медицински науки и ръководител на звеното по медицинска генетика в University of Ferrara, Италия, научен координатор на проекта. „От особено значение за проекта е активното участие на всички партньори, подпомагайки формирането на план и решения за здравеопазване, основано на ценности.“
„Поради естеството на техните състояния, на пациентите с редки болести и техните семейства често се случва забавяне в достигането до точна диагноза, което може да доведе до сериозни последици за тяхното здраве, както и за способността им да планират своето бъдеще“, каза Никола Гарние, доктор по експериментална медицина , Директор на защита на пациенти, глобално развитие на продукти за редки болести в Pfizer и ръководител на проекта от името на EFPIA. „Затова си поставихме предизвикателството да решим този изключително належащ проблем: съкращаване на пътя на пациента до достигането на точна диагноза.“
Изграждане на дигитална инфраструктура за насърчаване на комуникацията между лекари, пациенти, роднини и болногледачи
В допълнение към целта си да разработи обективна система за ранна диагностика, Screen4Care се стреми и да въведе дигитална инфраструктура и екосистема, която да включва пациентите, родителите на новородените и болногледачите като равноправно участващи във вземането на решения в процеса на диагностика. Екосистемата ще предостави отворена иновационна платформа, която позволява непрекъснато събиране на данни и обмен на информация, подпомагайки развитието на диагностика от следващо поколение и дава възможност на лекарите, пациентите и близките да вземат информирани решения на един по-ранен етап. Screen4Care вярва, че това ще допринесе за забавяне прогресията на заболяването, ще подобри здравето и качеството на живот на пациентите и ще оптимизира използването на ресурсите за здравеопазване.
Екипът на Screen4Care се състои от 21 академични партньора, ръководени от Университета във Ферара, 9 партньора от индустрията, координирани от Pfizer и 4 малки и средни дружества. Той обединява експерти в областта на генетиката, биоинформатиката, управлението и стандартизирането на данни, фенотипизиране, здравната етика, аналитичното моделиране и кибер-сигурността. Освен това в консорциумът участва и EURORDIS, организация представляваща пациентите с редки болести в Европа, с цел насърчаване на диалог и гарантиране, че проекта е фокусиран върху нуждите на общността на хората с редки болести. „Screen4Care успя да включи представители на всички заинтересовани страни“, обясни д-р Гарние. „Проектът се отличава със своя фокус върху равнопоставеността и представлява уникална възможност да се осъществи значима и дълготрайна промяна в полза на общността на хората с различни редки болести.“
Развитието на технологиите, молекулярната генетика и фармакологичната индустрия доведе до подобряване на лечебно-диагностичния процес в медицината. В онкологията през последните десетилетия много фатални в миналото диагнози се превърнаха в излечими или хронично протичащи болести. Това, обаче, не винаги е така при редките онкологични болести. Въпреки разминаването в различните определения за редки онкологични болести, епидемиологични данни сочат, че взети заедно, те съставляват над 20% от всички онкологични диагнози.
Обобщението на данните за тези редки нозологии в онкологията е ключово за тяхната по-добра диагноза, лечение. Известно е и, че тяхната регистрация е субоптимална, особено в страните от Източна Европа. Водещите проблеми в онкологията са свързани с диагнозата и откриването на туморите, за разлика от другите редки неонкологични болести и това влошава много клинични параметри. Вече има данни за удължаване на преживяемостта и подобряване на много клинични резултати при лечение и проследяване в специализирани центрове, поради което експертното поведение в специализирани центрове е силно препоръчително. Вече е изграден и концептуален модел за функциониращ специализиран център, към който да се стремят всички държави. Прочетете цялата статия тук.
Acanthosis nigricans (AN) е рядко вродено или придобито вторично кожно заболяване, характеризиращо се с потъмняване (хиперпигментация) и удебеляване (хиперкератоза) на кожата. Ангажирани са симетрично гънките: в подмишницата (аксилата), слабините и задната част на врата. Подразделя се на доброкачествен („pseudoacanthosis nigricans“) и злокачествен AN.
Представя се случай на 43-годишна жена с AN – симетрични пигментирани плаки с папиломатозна повърхност в аксилите, тила, гърба на ходилата, на фона на клинични прояви на обезитас IІІ степен (ИТМ > 40 кг/м2) и инсулинорезистентен диабет с над 10-годишна давност. Изключени са хипотиреоидизъм, акромегалия, овариална поликистоза и болест на Кушинг. Направен е скрининг за висцерална неоплазия. Фамилната анкета не открива изява на AN сред близките.
AN най-вероятно се причинява от фактори, които стимулират пролиферацията на кератиноцитите в епидермиса и на фибробластите в дермата. При доброкачествената форма на AN, такъв фактор вероятно е инсулинът или инсулиноподобният растежен фактор (IGF), който стимулира растежа на епидермалните клетки. Определена роля играят и рецепторите на тирозин киназата (рецептора на епидермален растежен фактор или рецептора на растежен фактор на фибробластите). При високи концентрации, инсулинът упражнява мощен пролиферативен ефект, чрез свързване с висок афинитет към IGF-1 рецепторите. В допълнение, нивата на свободен IGF-1 могат да бъдат повишени при пациенти със затлъстяване с хиперинсулинемия, което води до ускорен клетъчен растеж и диференциация. Представеният случай е илюстративен за рядка дерматоза, която може да бъде вродена или паранеопластичен дермадром. Прочетете цялата статия тук.
Мастоцитозата (М) представлява хетерогенно заболяване, характеризиращо се с повишено натрупване и клонална пролиферация на мастоцити в кожата и/или различни органи. Най-общо М се класифицира в две категории: кожна мастоцитоза (СМ) и системна мастоцитоза (SМ). При деца CM е най-честата форма, но лезиите се различават според клиничната форма. Представяме клиничен случай на момче на 1 година и 4 месеца, при което на 4-месечна възраст, след тежка алергична реакция е поставена диагноза солитарен мастоцитом, потвърдена от биопсия на кожата. Мастоцитомът е забелязан от родителите 4 дни след раждането. Пациентът има повишени нива на хистамин и серумна триптаза. Генетичният маркер KIT D816V в кръвта е отрицателен.
Децата често страдат от симптоми, свързани с отделянето на медиатори от мастоцитите. Могат да се появят и тежки реакции на свръхчувствителност, най-вече при пациенти с обширни кожни лезии и образуване на мехури. Оценката на педиатричния пациент с CM обикновено включва лабораторни изследвания (серумна триптаза), кожна биопсия и обстоен клиничен преглед. Определящо е също така да се прави разлика между СМ и други заболявания с кожно засягане. Лечението на CM в детска възраст се основава главно на стриктно избягване на тригерите. Наличните лекарства са перорални Н1 и/или Н2 антихистамини, перорален натриев кромогликат, фотохимиотерапия (перорална метоксипсораленова терапия и комбиниране на псорален с ултравиолетови А лъчи), мощни дермокортикоиди, калциневринови инхибитори и обучение на пациентите и техните семейства за приложение на адреналинови автоинжектори при тежки анафилактични реакции. При децата прогнозата за CM е добра и в повечето случаи кожните лезии регресират спонтанно около пубертета. Хетерогенните симптоми на различните подварианти на мастоцитозата изискват мултидисциплинарно сътрудничество и цялостна грижа. Прочетете цялата статия тук.
На 22 юни 2021 г. беше обявено постигането на важен пробив в преговорите между Европейския парламент и Съвета на ЕС относно обхвата и съдържанието на бъдещия регламент на ЕС за оценка на здравните технологии (ОЗТ). Това споразумение бе приветствано като важна стъпка за постигане на множество цели, сред които подобрен достъп до иновативни терапии за пациентите от ЕС и по-ефективно използване на наличните здравни ресурси в страните членки. Какво точно се случи на тази дата и какво следва да очакваме? Прочетете цялата статия тук.