Публикации

Синдромът на Phelan-McDermid (PMS)  е рядко генетично състояние, причинено от делеция, обхващаща региона 22q13.3 или патогенен вариант на гена SHANK3. Клиничното представяне е променливо, но основните характеристики включват глобално изоставане в развитието/интелектуална недостатъчност, изразено увреждане или забавяне на речта, заедно с други характеристики като хипотония и соматични или психиатрични съпътстващи заболявания. Този доклад очертава темите за психичното здраве, развитието и поведението през целия живот на хората с PMS, както е съобщено от родители/болногледачи, експерти и други ключови специалисти, участващи в грижите за PMS. В този доклад са представени няколко препоръки, базирани на наличната литература относно психичното здраве и поведение при PMS. Освен това тази статия има за цел да подобри осъзнаването на значението на отчитането на нивото на развитие на хора с PMS при оценката на психичното здраве и поведенчески проблеми. Разбирането как несъответствието между нивото на развитие и календарната възраст може да повлияе на поведението предлага представа за значението на това и дава информация за грижите за лица с PMS, което позволява на клиницистите да се справят с незадоволените грижи (за психично здраве) и да подобрят качеството на живот на тези пациенти. Прочетете цялата статия тук.

Множествената епифизарна дисплазия, която засяга епифизите на дългите кости, може да има автозомно-доминантни и автозомно-рецесивни модели на унаследяване. Признаците обикновено се появяват в детството, въпреки че понякога  симптомите не са налични до зряла възраст. Целите на лечението при деца са да се предотврати ранната поява на остеоартрит, да се подобри функцията и да се обучат пациентите и техните семейства относно естествената история и генетичната основа на заболяването. Някои пациенти идват в клиниката само с нелекуваща се и неидентифицирана болка в ставите. Въпреки че множествената епифизарна дисплазия тип 5 е рядко заболяване с автозомно доминантно унаследяване, тя може да се наблюдава и при de novo мутация, макар и много рядко, без фамилна анамнеза.

Пациент от мъжки пол на 7 години постъпи в амбулатория по ортопедия с оплаквания от болки в ставите от около 3 години, отпадналост, болки в коленете и глезените. В лабораторните резултати няма очевидна находка, освен дефицит на витамин D. Епифизите, особено в глезена, са диспластични на рентгенова снимка. След генетични изследвания е открита множествена епифизарна дисплазия тип 5, с de novo мутация, без фамилна история.

Множествената епифизарна дисплазия тип 5 е рядко заболяване. Трябва да се има предвид, че скелетната дисплазия също трябва да бъде оценена, въпреки че рядко се наблюдава при пациенти с постоянна болка в ставите. По този начин е възможно да се забави прогресията с ранна диагностика на пациента и да се сведат до минимум ранните хирургични изисквания. Прочетете цялата статия тук.

Нововъзникнал рефрактерен епилептичен статус (NORSE), включително неговия подтип с предшестващо фебрилно състояние, известно като синдром на епилепсия, свързана с фебрилна инфекция (FIRES), е една от най-тежките форми на епилептичен статус. Точните причини за NORSE понастоящем не са известни и досега няма специфична терапия за заболяването. Идентифицирането на основната патофизиология и откриването на специфични биомаркери, независимо дали са имунологични, инфекциозни, генетични или други, може да помогне на лекарите при лечението на пациенти с NORSE. Предложен е широк спектър от биомаркери за пациенти с епилептичен статус, някои от които са оценени за пациенти с NORSE. Независимо от това, нито един не е валидиран поради значителни вариации в кохортите на изследването, събраните биопроби, приложените аналитични методи и дефинираните крайни точки на резултатите, както и малките размери на пробите. Институтът NORSE създаде отворено биохранилище NORSE/FIRES за свързани със здравето данни и биологични проби, което позволява събирането на биообразци по целия свят, насърчавайки многоцентрово изследване и споделяне на данни и проби. В този доклад са предложени стандартни оперативни процедури за събиране на биопроби и биобанкиране при това рядко състояние. Предложени са и критерии за подходящо използване на предварително събрани биопроби. Предвижда се, че широкото използване на стандартизирани процедури ще намали хетерогенността, ще улесни бъдещата идентификация на валидирани биомаркери за NORSE и ще осигури по-добро разбиране на патофизиологията и най-добрите клинични грижи за тези пациенти. Прочетете цялата статия тук.

Традиционните клинични изпитвания изискват тестове и процедури, които се прилагат в централизирани центрове за  клинични изпитвания, които са извън стандарта на грижи, които пациентите получават за техните редки и хронични заболявания. Ограниченият брой пациенти с редки заболявания, разпръснати по целия свят, прави особено предизвикателство набирането на участници и провеждането на тези традиционни клинични изпитвания.

Участието в клинични изследвания може да бъде натоварващо, особено за деца, възрастни хора, лица с физически и когнитивни увреждания, които се нуждаят от транспорт и помощ от болногледач, или пациенти, които живеят в отдалечени места или не могат да си позволят транспорт. През последните години има нарастваща необходимост да се разглеждат децентрализираните клинични изпитвания като ориентиран към участниците подход, който използва нови технологии и иновативни процедури за взаимодействие с участниците в комфорта на техния дом.

Този доклад обсъжда планирането и провеждането на децентрализирани клинични изпитвания, които могат да повишат качеството на изпитванията със специфичен фокус върху редките заболявания. Прочетете цялата статия тук.

CLN3 болестта, причинена от биалелни мутации в гена CLN3, е рядко педиатрично невродегенеративно заболяване, което няма лечение или терапия контролираща болеста. Разработването на ефективни лечения е възпрепятствано от липсата на етиологични познания, но генното заместване се очертава като обещаващ терапевтичен метод за такива разстройства. В това изследване се използва миши модел на болестта CLN3 за тестване на безопасността и ефикасността на доставяна чрез цереброспинална течност AAV9 генна терапия с дизайн на изследване, оптимизиран за превенция. В този модел постнаталното приложение на първия ден на вируса за генна терапия води до силна експресия на човешки CLN3 в цялата централна нервна система за 24-месечната продължителност на изследването. Изследват се набор от хистопатологични и поведенчески параметри, като терапията последователно и значително намалява редица характерни симптоми на заболяването, като същевременно е безопасно и се понася добре. Резултатите показват голяма перспектива за пренасяне на терапията в клиничната практика, което подтиква стартирането на първото клинично изпитване при хора. Прочетете цялата статия тук.

Придобитата Хемофилия А е рядко заболяване с годишна заболеваемост от 1,48 на милион. Въз основа на клинични наблюдения, в тази статия се подозира по-висока заболеваемост в южна Швейцария и нейната цел е да предостави местни епидемиологични данни и клинична информация относно диагнозата, лечението и изхода в този регион. Всички възрастни пациенти с придобита Хемофилия А, лекувани между 2013 и 2019 г. в лечебно заведение в южна Швейцария, са включени в настоящия ретроспективен анализ.

11 пациенти с придобита Хемофилия А между 2013 г. и 2019 г. са били лекувани, което ознчава годишна заболеваемост от 4,5 на милион. Средната продължителност от първите симптоми до диагнозата е 4,5 дни, а средната възраст при поставяне на диагнозата е 79 години. Възможните причинни състояния са: бременност, нодозен полиартериит, миелодиспластичен синдром, хроничен човешки имунодефицитен вирус (ХИВ) и постекспозиционна профилактика на ХИВ. При пет пациенти не е идентифицирано основно или свързано състояние. Всички пациенти са имали симптоми на кървене, 5/10 пациенти са имали големи кръвоизливи и 7/10 пациенти са били лекувани с байпасни средства. Всички пациенти са получавали кортикостероиди; 7/10 пациенти са получили имуносупресивна комбинирана терапия.

Придобитата Хемофилия А е рядко заболяване, но лечимо въпреки напредналата възраст на пациента и съпътстващите заболявания. Честотата му в южна Швейцария е по-висока, отколкото се предполагаше преди. Прочетете цялата статия тук.