„Австралийска геномика“ (Australian Genomics) е националнa програма за партньорство на повече от 100 организации за цялостен системен подход за интегриране на геномиката в здравеопазването. През първите пет години на работа Австралийска геномика оценява резултатите от геномното тестване на повече от 5200 индивида в рамките на 19 водещи проучвания за редки заболявания и карциноми. Изчерпателни анализи на здравните икономически, политически, етични и правни последици от включването на геномиката в контекста на Австралия са довели до основана на доказателства промяна в политиката и практиката, което е довело до национално правителствено финансиране и равен достъп за редица геномни тестове. Едновременно с това „Австралийска геномика“ е изградила национални инфраструктури, политики и ресурси за данни, за да даде възможност за ефективно споделяне на информация за стимулиране на изследванията за откриване и подкрепа на подобрения в клиничното геномно тестване. Прочетете цялата статия тук.
Публикации
Протеомика от следващо поколение и мрежови анализ разкриват системни и тъканно-специфични модели при болестта на Фабри
Болестта на Фабри (БФ) е Х-свързано лизозомно рядко заболяване, дължащо се на дефицит на активност на α-галактозидаза А. Натрупването на гликосфинголипиди засяга главно бъбреците, сърцето и централната нервна система. Въпреки че натрупването на неразграден субстрат се счита за основна причина за БФ, е установено, че вторичните нарушения на клетъчно, тъканно и органно ниво в крайна сметка пораждат клиничния фенотип. За да се анализира тази биологична специфичност, се извършва широкомащабно плазмено насочено протеомно профилиране. В този доклад профилите на плазмените протеини на пациенти с фенотип на болестта на Фабри (n = 55) се анализират в сравнение с контролите (n = 30), като се използва плазмена протеомика от следващо поколение, включваща 1463 протеина. Използват се подходи на системна биология и изкуствен интелект. Анализът дава възможност за идентифициране на протеомични профили, които недвусмислено разделят пациентите с БФ от контролите. Констатациите подчертават участието на провъзпалителните цитокини в патогенезата на БФ заедно с ремоделирането на екстрацелуларния матрикс. Това проучване показва връзка на метаболитно ремоделиране в цялата тъкан с плазмената протеомика при болестта на Фабри. Тези резултати ще улеснят по-нататъшни проучвания за разбиране на молекулярните механизми при БФ, за да проправят пътя за по-добра диагностика и терапия. Прочетете цялата статията тук.
Редките болести (РБ), повече от 80% от които имат генетичен произход, общо засягат приблизително 350 милиона души по света. Напредъкът в технологията за секвениране от следващо поколение значително ускорява темпото на откриване на нови РБ и предоставя по-точни средства за тяхната диагностика. РБ, които се причиняват от променена епигенетична регулация с генетична основа, се наричат редки болести с епигенетичен произход. Тези болести поставят уникални предизвикателства в изследванията, тъй като често показват сложна генетична и клинична хетерогенност, произтичаща от неизвестни механизми на генно увреждане. Освен това множество други фактори, включително клетъчен тип и време на развитие, могат да объркат опитите за изясняване на патофизиологията на тези разстройства. Тези предизвикателства допълнително се засилват от фактори, които допринасят за епигенетичната вариабилност и трудността при събирането на достатъчен брой участници в изследванията. Новите молекулярни и биоинформационни техники ще осигурят представа как тези нарушения се проявяват с течение на времето. Прочетете цялата статия тук.
Синдромът на Aicardi-Goutières (AGS) е рядко генетично заболяване, засягащо централната нервна система и включващо автоимунни аномалии, което води до тежки интелектуални и физически увреждания с лоша прогноза. AGS има фенотип, подобен на вродена вирусна инфекция, което често води до забавяне на медико-геничната консултация. В този доклад се съобщава за случай с пренатална диагноза на AGS. Първият фетален ултразвук открива двустранни кистозни структури на латералния вентрикул и се извършва ядрено-магнитен резонанс на плода за идентифициране на други признаци. Образът на десния париетален лоб показва аномалии на бялото мозъчно вещество и степента на развитие на мозъка на плода е по-ниско от това на нормалните фетуси на същата гестационна възраст. Извършено е секвениране на целия екзом и крайната цялостна диагноза е AGS1. В този доклад е прегледана и предишната литература за възможни фенотипове в плода и е направено заключението, че микроцефалията и забавянето на растежа на плода могат да бъдат първите и най-важни маркери на вътрематочния фенотип на AGS. Прочетете цялата статия тук.
Нововъзникващите познания за лечение на болестта на Хънтингтън с малкомолекулни естествени терапевтици
Болестта на Хънтингтън (HD) е рядко невродегенеративно разстройство без терапия модифицираща болестта. HD се характеризира с екстензивна загуба на неврони и се причинява от наследената експанзия на гена на Хънтингтън (HTT), който кодира токсичен протеин. Настоящото лечение на болестта на Хънтингтън предлага само симптоматично облекчение. Агенцията за контрол на храните и лекарствата на САЩ (FDA) е одобрила в клинични изпитвания два синтетични инхибитора с малка молекула, тетрабеназин и деутетрабеназин, за лечение на болестта на Хънтингтън и различни други заболявания. Следователно пейзажът на програмите за откриване на лекарства за HD се развива. По същия начин много природни продукти се оценяват на различни етапи на клинични изпитания и показват потенциал за повлияване на болестта на Хънтингтън. Присъщите противовъзпалителни и антиоксидантни свойства на природните продукти смекчават предизвикания от болестта на Хънтингтън оксидативен стрес и невровъзпаление, подобряват митохондриалните функции и засилват антиапоптозните и проавтофагичните механизми за оцеляване на невроните при HD. Този доклад обсъжда патогенезата на HD и обобщава клиничните и предклиничните природни продукти, повлияващи болестта на Хънтингтън, като се фокусира върху техните терапевтични ефекти и невропротективни механизми. Прочетете цялата статия тук.
Синдромът на Прадер-Вили (PWS) е рядко и сложно генетично заболяване с многобройни последици върху метаболитната, ендокринната, невропсихомоторната система и с поведенчески и интелектуални разстройства. Регистрите на пациентите с редки заболявания са важни научни инструменти за събиране на клинични и епидемиологични данни, за оценка на клиничното поведение, включително диагностичното забавяне, за подобряване на грижите за пациентите и за насърчаване на изследвания за идентифициране на нови терапевтични решения. Европейският съюз препоръча прилагането и използването на регистри и бази данни. Основните цели на тази статия са да опише процеса на създаване на италианския регистър на синдрима на Прадер-Вили. Италианският PWS регистър е създаден през 2019 г. с цел да опише естествената история на заболяването, да определи клиничната ефективност на здравните услуги, да измери и наблюдава качеството на грижите за пациентите. Информация от шест различни показателя е включена и събрана в този регистър: демографска характеристика, диагноза и генетика, статус на пациента, терапия, качество на живот и смъртност. Анализът им позволява да се подчертаят важни клинични аспекти и естествената история на PWS, полезни за дефиниране на бъдещи действия, които да бъдат предприети от националната здравна служба и здравните специалисти. Прочетете цялата статия тук.
Болестта на Urbach-Wiethe е изключително рядък генетичен синдром, който обикновено води до дерматологични и неврологични промени. Неврологично, амигдалоидният регион е предимно двустранно засегнат. Следователно, няколко функции, изпълнявани от амигдалата, се променят при пациенти с болест на Urbach-Wiethe. Тъй като неврологичните промени се развиват постепенно, е особено важно да се определи когнитивният и мозъчният статус. Пациентът, описан в този доклад, е прегледан на 9-годишна възраст и е тестван невропсихологично на 19-годишна възраст; освен това му е направена компютърна томография и ядрено-магнитен резонанс на главата. Изследванията не показват аномалии в мозъка, което е необичайно в светлината на предишни данни от други пациенти. На когнитивно ниво пациентът като цяло е в нормални граници. Той обаче има леки проблеми с вниманието и концентрацията и по-изявени проблеми в областта на емоционалната в личностната сфера. Направено е заключение, че калцификациите на амигдалата при болестта на Urbach-Wiethe протичат прогресивно – вероятно подкрепени от генетични и полови особености; следователно това може да позволи на психо-социалните фактори (като подходящо образование и социализация) и биологичните фактори (компенсаторна невропластичност) да забавят и намалят развитието на социално-емоционални и когнитивни нарушения. Прочетете цялата статия тук.
Синдромът на Майер-Рокитански-Кюстер-Хаузер (MRKH) е сложна патология на женската репродуктивна система, която се характеризира с липса на матка и вагина. Синдромът на MRKH може да бъде изолирана аномалия (типичен) или придружен от други органни аномалии (атипичен). Поради сходството на симптомите с други вродени гинекологични заболявания, образните методи остават най-важните метод за поставяне на диагнозата чрез визуализиране на вътрешните гениталии и откриване на възможни органни малформации. Съобщава се за много рядък случай на жена с първична аменорея. Ядрено-магнитен резонанс на малкия таз (MRI) показва липсата на матка и вагина с възможни остатъци от Мюлер, както и случайна находка на десен ектопичен бъбрек. Абдоминалната ехография и рентгенографията на гръдния кош показват, че пациентът също има пълен ситус инвесус. Синдромът на MRKH може да бъде свързан с пълен ситус инверсус поради възможни ранни ембриологични малформации, причиняващи и двете състояния; точният механизъм обаче все още не е известен. Този доклад трябва да послужи като по-скорошен опит да се постави под въпрос дали пълен ситус инверсус не е свързан с MRKH и да се подчертае значението на образните методи, особено ядрено-магнитния резонанс, при установяване на диагнозата на синдрома на MRKH и свързаните малформации. Прочетете цялата статия тук.
Стомашно-чревни прояви и протокол с ниско съдържание на FODMAP при група възрастни пациенти с болест на Фабри
Болестта на Фабри (БФ) е Х-свързано лизозомно разстройство, причинено от дефицит на ензим α-галактозидаза А. Стомашно-чревни прояви се съобщават при БФ при около 50% от случайте, обикновено лекувани с ензимна заместителна терапия (ЕЗТ) или перорално лечение. Тъй като FODMAP (ферментиращи олигозахариди, дизахариди, монозахариди и полиоли) могат да участват в стомашно-чревни прояви и дисбиоза при пациенти с БФ, диета с ниско съдържание на FODMAP може да представлява алтернативно допълнително лечение при пациенти с БФ, както и да бъде полезна за намаляване на симптомите при синдром на раздразненото черво (IBS). Данните от 36 възрастни пациенти с БФ, проследени в Центъра за възрастни с наследствени метаболитни редки заболявания на университетската болница в Падуа, са оценени ретроспективно. При симптоматични пациенти се предлага диета с ниско съдържание на FODMAP, за да се подобрят стомашно-чревните прояви. Тежки или умерени стомашно-чревни симптоми се срещат при 61,1% от пациентите, без връзка с използваната терапия и значително по-тежки при класическата форма на БФ. Диетата с ниско съдържание на FODMAP значително подобрява лошото храносмилане, диарията и констипацията. Този диетичен режим има положително влияние върху чревните симптоми и подобрява клиничните прояви. Диетата с ниско съдържание на FODMAP може да бъде ефективен алтернативен подход за подобряване на чревните прояви и качеството на живот, а храненето може да играе важна роля в мултидисциплинарната грижа за пациенти с БФ. Прочетете цялата статия тук.
Уринарните и серологичните маркери играят съществена роля в диагностичния процес на автоимунни заболявания. Към днешна дата обаче все още липсват специфични и надеждни биомаркери за диагностициране на болестта на Бехчет (ББ), което се отразява негативно на лечението на тези пациенти. За да се анализира наличната в момента литература за серологични и уринарни биомаркери за ББ, изследвани през последните 25 години, се извършва систематичен преглед на литературата. Повечето статии съобщават за увеличаване на възпалителните маркери и прооксидантните молекули, с намаляване на антиоксидантите. Въпреки огромния брой изследвани маркери, съществуващите доказателства показват постоянна празнина в диагностичните/прогностичните индекси на ББ. Въпреки че са предприети нови стъпки в посока на патогенезата и мониторинга на заболяването, все още са необходими международни усилия за търсене на диагностичен маркер за ББ. Прочетете цялата статия тук.