α0 -таласемия 44,6 kb или Чанг Рай (–CR) делеция е докладвана в Северен Тайланд и е в състояние да причини заболяване на хемоглобина (Hb) и смъртоносен генотип на α-таласемия в този регион. Въпреки това, няма текущи данни относно честотата на –CR в цялата страна поради липса на ефективни диагностични методи. Поради тази причина това проучване има за цел да разработи надеждна платформа за едновременно генотипизиране на –CR и две често срещани α0 -таласемии в Тайланд (–SEA и –THAI) и да изследва честотата на –CR в Тайланд. Мултиплекс-PCR анализ и пет възобновяеми плазмидни ДНК контроли за –CR, –SEA, –THAI, α2-глобин (HBA2) и β-актин (ACTB) са новоразработени и валидирани с референтни методи. Разработеният анализ показва 100% съответствие с референтните методи. Резултатите са валидни и възпроизводими в стотици реакции. Това проучване успешно създава надеждна молекулярна диагностична платформа за генотипизиране на –CR, –SEA и –THAI в една реакция. Освен това за първи път демонстрира честотата на –CR в Тайланд и предоставя база от знания за планирането на програми за превенция и контрол на тежка α-таласемия в Тайланд, където таласемията е ендемична. Прочетете цялата статия тук.
Болестта на Адисън, която се дължи на дисфункция на надбъбречната жлеза, с анормална секреция на глюкокортикоиди и минералкортикоиди, е рядка. Чрез индуциране на възпаление и нарушения на метаболизма на водата и електролитите, болестта на Адисън може да ускори прогресията на съпътстващи сърдечно-съдови заболявания. Болестта на Адисън, комбинирана със сърдечно-съдови заболявания, е рядка, описани има само 10 случая в литературата. В този доклад се описва 51-годишен мъж с нестабилна стенокардия и хипотония. Промените при коронарна ангиография в рамките на 2 години предполагат бърза прогресия на коронарната съдова болест при пациент с нисък сърдечно-съдов риск. Хиперпигментация на кожата, умора и по-нататъшно изследване потвърждават диагнозата болест на Адисон, причинена от надбъбречна туберкулоза. След хормонално заместително лечение, честотата и тежестта на стедокардните пристъпи са били значително редуцирани, както и хипотонията, хиперпигментацията и умората. Комбинацията от болест на Адисон и коронарна съдова болест при един пациент е рядка. Болестта на Адисон може да предизвика възпаление и нарушения на водния и електролитния метаболизъм, което може допълнително да ускори хода на коронарната артериална болест. Междувременно, хипотонията при болестта на Адисон може да засегне коронарния кръвен поток, което може да доведе до по-голямо предразположение към нестабилна стенокардия при наличие на коронарна стеноза. Прочетете цялата статия тук.
Тромботичната тромбоцитопенична пурпура (TTП) се смята за рядка причина за исхемичен инсулт (ИИ). В този доклад се представя случай на новодиагностициран пациент с придобита имунно-медиирана тромботичната тромбоцитопенична пурпура (иTTП), при който се развиват два исхемични инсулта за период от 48 часа. 59-годишен мъж с диабет е докаран в болницата 24 часа след началото на симптомите, включително левостранна хемипареза, дизартрия и нарушение в съзнанието. Извършена е компютърна томография на мозъка със съмнение за остър исхемичен инсулт, показващ инфарктни лезии в зоната на дясната, средна, церебрална артерия (MCA). Пациентът не отговаря на условията за тромболитична терапия поради забавяне на приема. През следващите 24 часа неврологичното състояние на пациента се влошава и втората комютърна томография на мозъка показа нови исхемични лезии. Първоначалната лабораторна оценка показва тромбоцитопения без данни за анемия. Въпреки това, през следващите дни тромбоцитопенията прогресира и се разви микроангиопатична хемолитична анемия (MAHA) и се потвърждава диагнозата Тромботичната тромбоцитопенична пурпура. Пациентът се подлага на плазмотрансфузия и на пулсова терапия с интравенозен метилпреднизолон. Добавя се и Rituximab поради рефрактерното протичане на заболяването. След продължителен болничен престой, той има значително неврологично възстановяване и е дехоспитализиран. Тромботичната тромбоцитопенична пурпура трябва да се има предвид при всеки пациент с исхемичен инсулт и с тромбоцитопения или анемия без други симптоми на TTП. Прочетете цялата статия тук.
През 2022 г. бяха публикувани нови европейски препоръки за прилагане на пълно геномно секвениране (Whole Genome Sequencing, WGS) при диагностика на редки заболявания. Този документ е плод на съвместна работа между EuroGentest и европейския проект Solve-RD, финансиран по програма Horizon 2020. EuroGentest е дългогодишна европейска инициатива, която има за цел насърчаване и развитие на генетичната диагностика в Европа. Първоначално стартирала като европейски проект, днес EuroGentest е интегрирана като работна група към Европейското дружество по генетика на човека (European Society of Human Genetics, ESHG) и е неразделна част от дейностите на тази организация. Новопубликуваните насоки преразглеждат и осъвременяват предишните препоръки от 2016 г.
Прочетете цялата статия тук.
Myasthenia gravis (MG) is a relatively rare but insufficiently known disease of social significance, for which data on health-related quality of life (HRQOL) and socio-economic burden are particularly scarce worldwide. The purpose of this review is to present a summary of the results on HRQOL in MG, reported in the available contemporary literature, as well as to outline strategies for its improvement. Published data on HRQOL vary by country, with different research methodologies having an impact as well. A significant relationship between clinical factors and HRQOL has been established. Worse HRQOL is reported at a higher frequency of symptoms and severity, at a higher level of disability, and in the case of bulbar or generalized manifestation. Loss of employment and presence of depression are more reliable predictors of worsening HRQOL in MG patients than severity of physical symptoms. Presence of comorbidity adversely affects HRQOL, especially in
psycho-emotional and mental aspects.
Timely and adequate therapy for MG, leading to reduction of disability, is associated with better HRQOL. The correct medical approach optimizes mainly the physical aspects of HRQOL, while psychosocial rehabilitation is recommended for reduction of psycho-emotional symptoms. The latter has not been introduced yet in many countries, including Bulgaria.
Миастения гравис (МГ) е сравнително рядко, но недостатъчно проучено заболяване със социална значимост, за което особено дефицитни в световен мащаб са данните за качеството на живот, свързано със здравето, (КЖСЗ) и социално-икономическата тежест.
Целта на настоящия обзор е да представи обобщение на резултатите за КЖСЗ при МГ, докладвани в достъпните съвременни литературни източници, както и да очертае стратегии за неговото подобряване.
Публикуваните данни за КЖСЗ варират по страни, като роля за това оказват и различията в използваната методология. Установена е сигнификантна връзка между клиничните фактори и КЖСЗ. По-лошо КЖСЗ се отчита при по-висока честота на симптомите и тежестта на изява, при по-високо ниво на инвалидност, както и при булбарна или генерализирана манифестация. Загубата на трудовата заетост и наличието на депресия са по-достоверни предиктори за влошено КЖСЗ при пациентите с MГ, отколкото тежестта на физическите симптоми. Наличието на коморбидност се отразява неблагоприятно върху КЖСЗ, особено в психоемоционален и ментален аспект.
Навременната и адекватна терапия при МГ, водеща до редукция на инвалидността, се свързва с по-добро КЖСЗ. Правилният медицински подход оптимизира най-вече физическите аспекти на КЖСЗ, докато за намаляване на психоемоционалните симптоми се препоръчва психосоциална рехабилитация, каквато все още не е въведена в много страни, включително и в България.
Прочетете цялата статия тук.
Наследствената микросфероцитна анемия е разпространена с честота 1 : 2000/5000, което я прави една от най-често срещаните вродени хемолитични анемии, причинени от нестабилност на плазмената мембрана на еритроцитите. Целта на изследването е да се използва цялостно екзомно секвениране за идентифициране генетичен вариант, асоцииран с наследствена сфероцитоза при пациент от българска популация.
Материал и методи: Касае се за мъж на 39 години с характерен фенотип за наследствена сфероцитоза: един епизод на тежка хемолитична криза, ехографски данни за хепатоспленомегалия, холелитиаза, нефролитиаза и микросфероцитоза. Синът на пробанда е на 4 години с лека клинична изява на заболяването – постоянна ретикулоцитоза и продължителна неонатална жълтеница. ДНК беше изолирана от кръвни проби, взети от бащата и сина. При бащата беше проведено цялостно екзомно секвениране, докато последващото изследване на сина включваше целенасочено секвениране на екзон 17 от гена SLC4A1, използвайки платформа Illumina MiSeq. Данните бяха подложени на стандартен биоинформатичен анализ.
Резултати: Анализът на данните от екзомното секвениране на пробанда доказа хетерозиготно носителство на патогенна мутация в SLC4A1: NM_000342.3: c.2279G> A (p.Arg760Gln), асоцииран с автозомно-доминантна форма на сфероцитоза тип 4. При таргетното секвениране патологичният вариант е установен в хетерозиготно състояние и при сина на пробанда.
Заключение: Изследването обогати познанията относно генетичната причина на наследствената сфероцитоза в българската популация. Ранното диагностициране е важно, тъй като помага за осъществяване на персонализиран подход към носителите на патологичен вариант и превенция на потенциални тежки усложнения. Провеждането на цялостно екзомно секвениране е полезно и препоръчително като част от рутинната клинична практика.
Прочетете цялата статия тук.
Едно от съвременните определения за уртикария я дефинира като състояние, което се характеризира с възникването на уртики, ангиоедем или и двете. Класифицира се като остра (с продължителност под 6 седмици) и хронична (над 6 седмици), която от своя страна се подразделя на спонтанна и индуцирана уртикария.
Вибрационната уртикария / ангиоедем е сред най-редките форми на хронично индуцираната уртикария. Може да бъде наследствена или придобита, като последната се среща по-често и понякога може да бъде професионално обусловена. Преобладава становището, че патогенетичният механизъм е свързан с неимунологична реакция. Терапията от първа линия включва неседативни антихистамини в конвенционални или по-високи дози. Професионалната експозиция на локални и общи вибрации, която обуславя вибрационната болест, може, макар и рядко, да бъде отключващ екзацербациите на хроничната уртикария фактор. При липса на точно диагностициране и адекватно лечение, честите обостряния на тази рядко срещана форма могат да влошат качеството на живот на пациентите.
Описаният от нас клиничен случай на асоциация между уртикария и вибрационна болест ще допринесе за подобряване на комплексния диагностично-лечебен алгоритъм при уртикарията, с цел по-широко познаване на редките ѝ форми, и по-благоприятно протичане на заболяването. Оптималната колаборация между алерголози, дерматолози, специалисти по професионални болести и общопрактикуващи лекари е необходима в подобни случаи за повишаване на качеството на медицинското обслужване, което ще доведе до по-добри резултати от проведените диагностично-терапевтични мероприятия.
Прочетете цялата статия тук.
Съчетание на ювенилен идиопатичен артрит и конгенитална неутропения – представяне на клиничен случай
Представя се клиничен случай на момче на 4-годишна възраст с установена диагноза ювенилен идиопатичен артрит на 3-годишна възраст по време на хоспитализация в Клиника по Ревматология на СБАЛДБ „Проф. Иван Митев“. В хода на диагностициране на артрита на базата на анамнестични данни за рецидивиращи инфекции и лабораторни данни за неутропения, е проведено генетично изследване, потвърждаващо мутация в ELANE гена c.377C>T (p.Ser126Leu). При детето се провежда едновременно имуносупресивна терапия по отношение на артрита и лечение с гранулоцит-колония стимулиращ фактор във връзка с конгениталната неутропения.
Имунните дефицити все по-често биват асоциирани с автоимунни заболявания. Важна е навременната диагноза и балансът в терапията, състояща се в едновременна имуносупресия и профилактика на инфекции.
Прочетете цялата статия тук.
Проф. Мария Орбецова завършва висшето си образование в Медицински факултет на Медицинска Академия в София. Работи първоначално по разпределение във Вътрешно отделение на Районна болница гр. Бяла Слатина, област Враца, след което постъпва в Клиничен център по ендокринология, УСБАЛЕ, “Акад. Иван Пенчев” в София.
От 2005 г. е Началник Клиника/Ръководител Катедра по ендокринология и болести на обмяната при УМБАЛ „Св. Георги”, МУ- Пловдив. Има специалности по Вътрешни болести, Ендокринология и болести на обмяната и магистратура по „Обществено здраве и здравен мениджмънт”, завършени курсове за клинична хомеопатична терапия.
Специализирала е в Клиника по Ендокринология и Диабет, Университет Ню Касъл, Англия; Диабетен център “Стино”, Копенхаген, Дания; Клиника по артериална хипертония, Болница “Брусе”, Париж, Франция, Клиника по Диабетно стъпало, Болница „Кингс Колидж”, Лондон, Англия. Защитила е дисертация на тема: “Нарушения във въглехидратната и липидната обмяна при хипоталамо-хипофизарни заболявания с автономна хормонална свръхсекреция – акромегалия, болест на Cushing и пролактиноми” и има присъденаобразователна и научна степен “Доктор”.
Предстои участие на проф. Орбецова като лектор на XIIІ Национална конференция за редки болести и лекарства сираци, която ще се проведе на 09-10 септември 2022 г. в Пловдив. Тя ще представи лекция „Нефрогенен инсипиден (безвкусен) диабет “. Подробности по темата, проф. Орбецова споделя в специално интервю за Институт по редки болести:
- Каква е темата, която предстои да разгледате по време на конференцията?
Бихте ли ни казали какъв е броя на хората засегнати от това рядко заболяване?
Темата, която ще разгледам е нефрогенният инсипиден (безвкусен) диабет – една от по-редките форми на безвкусен диабет с нечувствителност към действието на антидиуретичния хормон (АДХ) или аргинин-вазопресин (AVP). Инсипидният диабет бива още централен – намалено или липсващо производство на АДХ и дипсогенен – дефект в осморецепторите с нарушен усет към жажда.
Вроденият нефрогенен инсипиден диабет е резултат от мутации в гените на вазопресин V2 рецептора (AVPR2), водещ до резистентност към действието на АДХ или на аквапорин-2 (AQP2), водещ до загуба на функция на водните канали. Мутациите в AVPR2 гена са отговорни за приблизително 90% от случаите и имат X-свързан модел на унаследяване. При приблизително 10% от случаите унаследяването е автозомно рецесивно (ок. 9%) или доминантно (ок. 1%) с мутации в AQP2 гена.
Няма точни епидемиологични данни за честотата на отделните форми на инсипидния .диабет. Такива и не могат да бъдат намерени при придобито централно или бъбречно заболяване. По отношение на Х-свързания вроден нефрогенен инсипиден диабет се посочва честота от 3-4 случая на 1 милион новородени мъже.
В Клиниката по Ендокринология и болести на обмяната при УМБАЛ “Св. Георги“ за последните близо 20 години има само 1 доказан пациент с вроден нефрогенен инсипиден диабет с предполагаем Х-свързан, чийто чичо (брат на майката) е с доказано заболяване.
- Има ли Национален регистър, Експертен център и референтни мрежи за заболяването?
Принципно, Безвкусният диабет е включен в списъка на редките заболявания с МКБ 23.2, но не са разграничени основните му форми – централен, нефрогенен, дипсогенен. Формите на безвкусен диабет могат да бъдат придобити вследствие други основни заболявания и вродени с генетична основа. Именно последните са изключително редки. Не ми е известно в България да има Национален регистър на хората с безвкусен диабет, както и Експертен център и референтни мрежи.
- Как според вас могат да бъдат подпомогнати специалисти и пациенти в грижата за това рядко състояние?
Първо, това рядко заболяване, каквото представлява генетично-обусловеният нефрогенен инсипиден диабет трябва да се познава добре, за да се извърши диференциална диагноза от една страна с централните форми при вече доказан безвусен диабет, а от друга – да се отсеят случаите с придобита причина.
Второ, при насоката към някоя от вродените форми е необходимо генетично изследване за доказване на специфичните мутации, което е скъпо за пациентите и те трябва да бъдат подпомогнати в това отношение. При доказване на Х-свързано заболяване е добре да се извърши генетичен анализ и на жените от фамилията, които могат да бъдат преносителки на мутацията, с оглед оценка на генетичния риск и по-нататъшно семейно планиране.
Редица пациенти все още се диагностицират късно, когато имат повтарящи се епизоди на дехидратация и вече развила се високостепенна дилатация на пикочните пътища, водещи до нефропатия с прогресивно влошаване на гломерулната функция. Ето защо, е необходима много добра колаборация между ендокринолози, нефролози и уролози, особено когато се касае за придобити концентрационни дефекти и/или настъпили усложнения от страна на пикочо-половата система, както и за проследяване на ефектите от лечението.
Тъй като в момента таргетните терапии при генетично-обусловените форми на нефрогенен безвкусен диабет са в процес на проучване, генетичните мутации са разнообразни, честота е много ниска, няма широко въведено каузално лечение, което би било скъпоструващо и е проблемно при някои други редки заболявания и необходимост от лекарства-сираци. Новите терапевтични стратегии включват химически, молекулярни и фармакологични шаперони или ваптани и непептидни AVPR2 агонисти. В индивидуален план, ако подходящо таргетирано лечение е вече достъпно, то носителите на генетичните мутации могат да бъдат адекватно повлияни и в такъв случай биха се нуждали от финансово подпомагане. Още повече, че става въпрос за единични пациенти.