За 11-та поредна година Института по редки болести организира и проведе Национална конференция за редки болести и лекарства сираци. Участници в постерна сесия, представиха свои научни разработки на различни теми, свързани с редките заболявания. Сборникът с всички резюмета и потестери е публикуван като суплемент в сайта на научното списание „Редки болести и лекарства сираци“. Електронният вариант на сборника може да изтеглите или разгледате онлайн на следния линк.
На 21 ноември 2020 г. от 13 ч. в зала Марица, психологът Милена Велинова ще представи уебинар на тема „Връзки за разгръщане на психичното у детето”. В събитието могат да се включат както родители, така и всички заинтересовани медицински специалисти, представители на академия, здравни власти, пациентски организации. Основна тема на лекцията е процеса на психичното развитие от ранна детска възраст до училищна възраст.
На този линк може да се регистрирате за събитието безплатно.
На 28 ноември 2020 от 11 ч. в зала Бургас на Виртуалния Конгресен Център, д-р Костадин Костадинов ще представи лекция на тема „Придобита тромбоцитопенична пурпура – по пътя на предизвикателствата“. Уебинарът има за цел да анализира епидемиологични данни за придобитата тромбоцитопенична пурпура и да представи оценка за разпространението на това заболяване в България. Темата е подходяща за всички заинтересовани медицински специалисти, представители на академия, здравни власти и пациентски организации.
На този линк може да се регистрирате за събитието безплатно.
На 25 ноември 2020 г. от 17:30 ч. в зала Дунав на Виртуалния Конгресен Център, в специализиран уебинар, проф. Ивайло Търнев, проф. Виолета Йотова и г-н Владимир Томов ще разгледат темата „Пациентите с редки болести в България по време на пандемията с COVID-19“. Лекцията е предназначена за медицински специалисти и има за цел да даде информация как да се подсигури и оптимизира терапията и достъпът до нея по време на COVID-19 пандемия. Каква е гледната точка на пациентите и новите им предизвикателства по време на COVID-19 пандемия. В планираната дискусия предстои да се обсъди можем ли да подобрим процеса по диагностициране, проследяване и лечение на пациентите с Редки Болести в България по време на COVID-19 пандемия.
На този линк може да се регистрирате за събитието безплатно.
На 14 ноември 2020 г. от 10 ч. в зала Плевен, д-р Радостина Симеонова ще представи уебинар на тема „Повишаване на имунитета с естествени и преформирани физикални фактори и средствата на нетрадиционната медицина”. Лекцията е предназначена за всички заинтересовани медицински специалисти, представители на академия, здравни власти и пациентски организации. Темата разглежда методите как да се използват естествените климатични фактори за повишаване на неспецифичния имунитет. Физикалните процедури в помощ на пациентите в домашни условия. Ароматотерапия и имунитет. Електромагнитни влияния, мозъчна дейност и емоции. Движението като терапевтично и профилактично средство.
На този линк може да се регистрирате за събитието безплатно.
Придобитата тромботична тромбоцитопенична пурпура (пТТП) представлява рядко заболяване с разнообразна клинична манифестация, включваща фебрилитет, анемия, тромбоцитопения, неврологична симптоматика и остро бъбречно увреждане. Познато и описано първоначално през 1924 г., днес са известни патофизиоимунологичните аспекти, отличаващи го от другите тромботични васкулопатии и служещи за таргет на иновативни терапии. ТТП се разделя на наследствена и придобита форма. Придобитата може да бъде идиопатична или вторична. Актуалната класификация на Световната здравна организация дефинира ТТП към категорията на тромботичните микроангиопатии.Изучаването на епидемиологията на пТТП представлява труден процес поради редица обективни фактори. Заболяването се характеризира със специфичен лабораторен имунологичен панел, който често е материално-технически необезпечено изследване за редица клинични центрове. Наличието на тежки клинични презентации, често срещани коморбидности и бърза летална прогресия са също пречка за установяване на реалната болестност.Настоящата публикация има за цел да анализира епидемиологични данни за пТПП и да представи оценка за разпространението на това заболяване в България. Прочетете цялата статия тук.
Нарколепсията е неврологично заболяване, което се характеризира с хронична ексцесивна дневна сънливост, катаплексия, хипнагогни халюцинации и сънна парализа. При нарколепсия тип 1 (нарколепсия с катаплексия) се установяват ниски нива на специфичен невротрансмитер, наречен хипокретин (орексин), отговорен за регулацията на съня, апетита и телесната температура. При хора с нарколепсия броят на невроните, продуциращи хипокретин е значително понижен като при някои индивиди лиспващите неврони достигат 80-90%. Основните клинични прояви са ексцесивна дневна сънливост и нарушен сън през REM фазата. Сънната парализа, катаплексията и хипнагогните халюцинации също са сред проявите на нарколепсията.В допълнение към медикаментозното лечение важна роля играе храненето. За да се предотврати затлъстяване при пациенти с нарколепсия е необходимо да се състави рационален режим на хранене, физическа активност и сън, изцяло съобразен с тяхното състояние. Секрецията на орексин се повишава от протеини, фибри, омега-3 мастни киселини, лактат, фруктоза, ферментирали храни и физическа активност и се понижава от захар. Препоръчителни микронутриенти за контрол на нарколепсията са калций, магнезий, холин, омега-3 мастни киселини, витамини от група В, витамин С. Освен видът на консумираната храна, влияние оказват и хранителните навици. Пропускането на закуската и нередовното хранене също се асоциират с влошено качество на съня. Лечението трябва да се придружава от съставяне на адекватен дневен и хранителен режим, включващ балансиран прием на макро- и микронутриенти, физическа активност и качествен сън. Прочетете цялата статия тук.
Цел: Да се представи ролята на фармацевта в навременното идентифициране на актуални и потенциални лекарство-свързани проблеми (ЛСП) в хода на отпускане на лекарствата, в оптимизирането на терапията и в проследяването на състоянието на пациентите с акромегалия.
Материали и методи: Извършен е преглед на научната литература, анализирани са кратките характеристики на лекарствените продукти, прилагани при пациенти с акромегалия, и създадените насоки и ръководства за включване на фармацевта в цялостната грижа за пациента.
Резултати: Като специалист по лекарствата, фармацевтът има основна роля в навременното идентифициране на актуалните и предотвратяване на потенциалните ЛСП. Възможните ЛСП при пациенти с акромегалия са нежелани лекарствени реакции (НЛР), лекарствени взаимодействия, неправилно приложение, непридържане към терапията. Проблемите при инжектиране могат да се сведат до минимум чрез ефективно обучение на пациентите относно техниките и режима на инжектиране. Основните НЛР при соматостатиновите аналози (ССА) са стомашно-чревни разстройства, хипергликемия и диабет, повишени чернодробни ензими. Може да се наложи коригиране на дозата на бета блокери и антидиабетни лекарства, поради възможни лекарствени взаимодействия със ССА. Oсновните фактори за непридържане към терапията, върху които трябва да се фокусира фармацевтът, са странични ефекти, липса на симптоми, финансови проблеми, неудобства при прилагането на лекарства и липса на мотивация.
Заключение: Изборът на най-подходящата терапия за конкретния пациент, мултидисциплинарният подход, активното участие на фармацевта в идентифициране и предотвратяване на ЛСП и дългосрочното мониториране са ключови за постигане на терапевтичните цели при пациенти с акромегалия. Прочетете цялата статия тук.
Мандибуларните огнестрелни наранявания са естетически и функционално опустошителни, причинявайки счупени фрактури и разрушаване на съседна тъкан в зависимост от габарита на оръжието. В настоящата статия представяме случай пациент на 46 години, който постъпва по спешност, след опит за самоубийство с преправен газов пистолет. Пациентът е произвел изстрел в областта на брадата на долната челюст Направената обзорна рентгенография на череп – анфас профил се установи фрактура на ментум мандибуле с фрагментиране. Интраорално бе поставена и интермаксиларна фиксация, чрез поставянето на стандартни шини по Василев и мека фиксация. На 3-тия ден след операцията е направена контролна графия да се прецени стабилността на фиксацията и стабилизацията. Прочетете цялата статия тук.
Хирургичната терапия е основният вариант за лечение на рак на езика, докато лъчетерапията и химиотерапията са допълнителни съпътстващи терапии. В настоящата статия представяме случай на пациент, който постъпва за лечение със съмнение за карцином на езика. Латерална повърхност на езика от дясната страна при прегледа се установи наличие на лезия с размери 3,5х2,5 см. След направено хистологично изследване, пациентът е диагностициран с инвазивен високо диференциран вроговяващ плоскоклетъчен карцином на езика. Извършена е хемиглосектомия, със запазване на артерия лингвалис, без шийна лимфна дисекция. Постоперативно на пациента е назначено лъчелечение от 30 грея сумарно. Прочетете цялата статия тук.