PubMed, порталът за биомедицинска и научна литература, индексира интересна статия на тема ”Хетерогенни инклузии при неврофиламент-инклузионна болест” (Neuropathology. 2006 Oct;26(5):417-21). Автори са Uchikado H, Li A, Lin WL, et al., от Department of Neuroscience, Mayo Clinic, Jacksonville, Florida, USA. Неврофиламент-инклузионната болест (NFID) е рядко заболяване, чиято патогенеза все още се изяснява. Имунореактивността на убиквитин-свързващия протеин p62 е докладвана в разнообразни невродегенеративни заболявания, но не е изучавана при NFID. В този доклад авторите показват имунореактивността на p62 при неврония перикарион на три случая с NFID. Те откриват, че инклузиите в NFID са разнородни, базирайки се на имунореактивността на алфа-интернексин, фосфорилиран неврофиламент – H, p62 и убиквитин. Настоящото изследване разширява списъка на протеините, идентифицирани като компоненти на невронните инклузии в NFID и може да е от полза за изясняване патогенезата на NFID. За да прочетете пълното резюме на статията, натиснете тук.
Публикации
PubMed, порталът за биомедицинска и научна литература, индексира интересна статия на тема ”Необичайна проява на 22 килограмов ретроперитонеален Мюлеров серозен кистаденом” (Gynecol Oncol. 2006 Oct 30). Автори са Kassab A, El-Bialy G, Clark J, и др,, from the Department of Obstetrics and Gynaecology Royal Cornwall Hospital, 93 A Godrevy House, Royal Cornwall Hospital, UK. Мюлеровата киста на ретроперитонеума е изключително рядко заболяване, което се е смятало за подтип на урогенитална киста. Това е доброкачествено заболяване, което може да се диагностицира и лекува само чрез хирургична резекция. На 80 годишна пациентка с голяма кистозна подутина, за която се е считало че произлиза от яйчниците, е направена лапаротомия. Хирургичното изследване и последващия хистопатологичен анализ на кистата разкрива Мюлеров серозен кистаденом на ретроперитонеума с тегло 22 килограма. При предоператовното ултразвуково сканиране и компютърната томография не се установява точна предоперативна етиология. Големи ретроперитонеални кисти могат да съществуват съвместно с друга тазова патология, създавайки диагностични и терапевтични дилеми. За да прочетете пълното резюме на статията, натиснете тук.
PubMed, порталът за биомедицинска и научна литература, индексира интересна статия на тема ”Болест на Кушинг” (Pituitary. 2006 Oct 30). Автори са De Martin M, Giraldi FP и Cavagnini F, от Chair of Endocrinology, University of Milan, Ospedale San Luca, Istituto Auxologico Italiano, Milan, Italy. Болест на Кушинг, хипофизен ACTH-секретиращ аденом, причиняващ свръхсекреция на глюкокортикостероиди, е рядко заболяване с висока смъртност и болестност. Навременната диагноза и подходящо лечение могат да променят развитието на болестта и поради това са задължително изискване. Първата стъпка в диагностичната работа е ендогенната глюкокортикостероидна свръхсекреция чрез измерване на свободния кортизол в урината, кортизонна цикардна ритмичност или подтискане чрез ниски дози дексаметазон. При пациенти с неясни резултати се правят тестове като напр. дексаметазон- супресиран CRH тест и дезмопресин стимулация, които позволяват потвърждаването на диагнозата. Последната стъпка в диагностичния алгоритъм често е най-сложна поради проблемите при различаване на болест на Кушинг и ектопична ACTH секреция. Лечението на пациенти с болест на Кушинг изисква продължително наблюдение поради риск от повторно заболяване и клинични усложнения от асоциирани болести. За да прочетете пълното резюме на статията, натиснете тук.
PubMed, порталът за биомедицинска и научна литература индексира интересна статия на тема „Перитонеална кокцидиоидомикоза” (Rev Gastroenterol Mex. 2005 Oct-Dec;70(4):434-8). Автори са Esmer-Sanchez D, Alfaro-Sousa A, Tostado-Fernandez FA, и др. от Departamento de Cirugia, Centro Medico del Potosi-Hospital Angeles de San Luis Potosi. Перитонит при имунокомпрометирани пациенти и пациенти, които са на перитонеална диализа е много рядко състояние. Авторите представят случай на 50 годишна жена с хронична абдоминална болка, при която е открита кокцидиоидомикоза. Изследване с ултразвук показва наличие на склероатрофия и литиаза на жлъчен мехур. Находките след лапароскопия показват дифузни париетални и висцерални увреди на перитонеалната кухина. На някои е направена биопсия. Установена е перитонеална кокцидиоидомикоза и е започнато лечение с fluconazol. Кокцидиоидомикозният перитонит е рядко заболяване, което при повечето пациенти се открива по време на лечение на друго заболяване. За да прочетете пълното резюме на статията, натиснете тук.
PubMed, порталът за биомедицинска и научна литература, индексира интересна статия на тема ”Pseudoainhum и периферна невропатия” (Ann Dermatol Venereol. 2006 Oct;133(10):791-4). Автори са Akallal N, belgnaoui FZ, Benameur H и др., от Service de Dermatologie-Venereologie, CHU Ibn-Sina, Rabat, Maroc. Pseudoainhum е рядко заболяване, което се характеризира с постепенно фиброзно свиване на пръстите на ръцете и/или на ходилата, водещо до евентуалната им ампутация. Авторите представят случай на 46 годишна жена, без вредни навици, която е хоспитализирана заради спонтанна естествена ампутация на пръстите на ръцете и ходилата. Този процес е започнал когато тя е била 12 годишна с появата на кръгообразно свиваща прегъвка в основата на петия пръст на ходилото, довела до неговата загуба. Постепенно пациентката загубила всички останали пръсти на ходилата и ръцете с изключение на първата става от показалеца на лявата ръка. За да прочетете пълното резюме на статията, натиснете тук.
PubMed, порталът за биомедицинска и научна литература индексира интересна статия на тема „Синдром SAPHO: клиничен доклад.” (Acta Reumatol Port. 2006 Apr-Jun;31(2):175-80). Автори са De Santis M и Fortuna J, от Servico de Medicina, Centro Hospitalar de Coimbra. Синдромът SAPHO (синовит, акне, пустулоза, хиперостоза, остеит) е описан за първи път през 80те години от Chamot и Kahn. Това заболяване засяга както кожата, така и костите, главно в ребрената област и предна гръдна стена (кожно-костна болест). Клиничните симптоми са разнообразни в зависимост от възрастта на пациента при поява на първите признаци и поддаването на лечение е несигурно. Въпреки, че разпространението е неизвестно, синдром SAPHO е прието за рядко заболяване. Може да се прояви на всяка възраст като и двата пола са еднакво засегнати. За да прочетете пълното резюме на статията, натиснете тук.
PubMed, порталът за биомедицинска и научна литература индексира интересна статия на тема „Рентгенологични находки при синдром на Gorham-Stout.” (Radiologia. 2006 Jan-Feb;48(1):33-6). Автори са Cano B, Insa S, Cifrian C и др., от Servicio de Radiodiagnostico de adultos, Hospital La Fe, Valencia, Espana. Синдромът на Gorham-Stout, наричан също “болест на изчезващите кости” или идиопатичен масивен остеолит, е рядко заболяване с неизвестна етиология и патогенеза. Характеризира се с бързо прогресиращи локализирани масивни остеолити асоциирани с пролиферация на васкуларни структури с доброкачествен произход, при които е характерно отсъствието на нови костни образувания. Авторите представят два случая на това заболяване с характерните клинични, хистологични и образни находки. За да прочетете пълното резюме на статията, натиснете тук.
PubMed, порталът за биомедицинска и научна литература индексира интересна статия на тема „Онкоцитен карцином на паротидната жлеза” (Onkologie. 2006 Sep;29(8-9):388-90). Автори са Caloglu M, Yurut-Caloglu V, Altaner S и др., от Department of Radiation Oncology, Faculty of Medicine, Trakya University, Edirne, Turkey. Онкоцитният карцином е рядък тумор на големите слюнчени жлези. За тези редки тумори не се знае много, въпреки, че са познати от около 5 десетилетия. За диференциална диагноза е необходимо потвърждение на онкоцитното естество на туморните клетки чрез изследване с хистохимичен или електронен микроскоп. Основното лечение е хирургично с или без последваща радиотерапия. Злокачествените онкоцитоми имат голям потенциал за развиване на отдалечени метастази и изискват продължително последващо лечение. За правилен подход при мениджмънта на пациенти с това заболяване, онкоцитния аденокарцином трябва да се има предвид в диференциалните диагнози при увреди на паратироидната жлеза, повечето от които са доброкачествени. За да прочетете пълното резюме на статията, натиснете тук.
PubMed, порталът за биомедицинска и научна литература индексира интересна статия на тема „Случай на първичен сарком на сърцето при бременност” (J Korean Med Sci. 2006 Oct;21(5):940-3). Автори са Cho GJ, Kim HJ and Kang JS от Department of Obstetrics and Gynecology, College of Medicine, Korea University, Seoul, Korea. Първичният сарком на сърцето е рядко заболяване при възрастни. То се асоциира с лоша прогноза, дължаща се на забавяне при поставянето на диагноза, затруднения в лечението и висок метастазен потенциал. Съвпадението на бременност и първичен сарком на сърцето е изключително рядко. Авторите докладват случай на бременна в 27(+5) седмица, която е приета в болницата в криза с остра диспнея. Чрез трансторакална ехокардиография е открито образувание на левия атриум. Пациентката е диагностицирана с недиференцирана саркома. В 29(+5) седмица от бременността, тя ражда 1230 грама живо момченце чрез цезарово сечение. След това е приложена системна химиотерапия. Палиативната сърдечна хирургия позволява удължаване на бременността докато се достигне необходимото ниво на развитие на ембриона. За да прочетете пълното резюме на статията, натиснете тук.
PubMed, порталът за биомедицинска и научна литература индексира интересна статия на тема „Синдром на Churg-Strauss и бременност: успешно лечение с имуноглобулин интравенозно” (J Clin Rheumatol. 2002 Jun;8(3):151-6). Автори са Ruthberg SA, Ward DE и Roth BJ, от Departments of Internal Medicine and Pathology, Madigan Army Medical Center, USUHS and University of Washington, USA. Синдром на Churg-Strauss е изключително рядко заболяване, особено при жени в детеродна възраст. Началният мениджмънт на синдром на Churg-Strauss се състои в лечение с високи дози кортикостероиди. Прилагането на интравенозен имуноглобулин (IVIg) е обещаваща, но не напълно приета форма на лечение на системни васкулити, които са неподатливи на стандартна терапия. Авторите представят случай на жена с диагноза синдром на Churg-Strauss с неподатливост към лечение с кортикостероиди и циклофосфамид. При установяване на бременността в третия месец е назначено лечение с имуноглобулин, което дава успешни резултати. За да прочетете пълното резюме на статията, натиснете тук.