PubMed, порталът за биомедицинска и научна литература индексира интересна статия на тема „Мениджмънт на перитонеална псевдомиксома” (Clin EEG Neurosci. 2006 Jul;37(3):204-9). Автори са Qu ZB и Liu LX, от Department of General Surgery, First Clinical College of Harbin Medical University, Harbin, China. Перитонеалната псевдомиксома (pseudomyxoma peritonei, PMP) е рядко заболяване. То спада към прогресивните болестни процеси в перитонеума, които произлизат от апендицита или яйчниците и се характеризира с производство на обилни количества муцинозна течност, водещо до “пихтиест корем”. Състоянието е фатално, ако не се лекува. Естествената история на заболяването е променена драстично откакто е въведен нов хирургичен подход, описан като перитонектомия. За да прочетете пълното резюме на статията, натиснете тук.
Публикации
PubMed, порталът за биомедицинска и научна литература индексира интересна статия на тема „Малигнен потенциал на интрахепатална билиарна папиломатоза: доклад на случай и литературен преглед” (World J Surg Oncol. 2006 Oct 7;4(1):71). Автори са Vassiliou I, Kairi-Vassilatou E, Marinis A, и др.. Билиарната папиломатоза (biliary papillomatosis, BP) е рядка болест с висок злокачествен потенциал. Характеризира се с множествени папиларни аденоми, които обхващат интрахепаталното и екстрахепатално билиарно дърво. Преглед на англоезичната литература показва високо ниво на злокачествено проявление (приблизително 41 %) и хистологични анализи заедно с изразена комбинация на mucin core протеини (MUC) и mucin carbohydrate антигени, което е предпоставка да се счита, че BP е на границата на злокачествена неоплазма с висок малигнен потенциал. Авторите докладват случай на 68 годишен пациент с проява на внезапна болка в горен десен абдоминален квадрант, гадене и тъмна урина. Изследванията и хистологичният анализ показват средно до слабо обособен карцином на ляв хепатален канал на фона на билиарна папиломатоза. BP не би трябвало да се приема за доброкачествено заболяване. За да прочетете пълното резюме на статията, натиснете тук.
На 31 август 2006 година в списъка на кандидатстващите продукти за статут на лекарства-сираци в ЕС е регистриран нов медикамент под номер 391, чиято активна съставка е amphotericin B (за инхалации). Предназначен е за превенция на белодробна гъбична инфекция при пациенти, изложени на риск.
PubMed, порталът за биомедицинска и научна литература индексира интересна статия на тема „Идиопатичен неутрофилен екринен хидраденит при възрастни лекуван с colchicine” (Presse Med. 2006 Oct;35(10-C1):1475-1478). Автори са Belot V, Perrinaud A, Corven C и др., от Service de dermatologie, France. Неутрофилният екринен хидраденит (neutrophilic eccrine hidradenitis, NEH) е рядко заболяване, принандлежащо към групата на неутрофилните дерматози. Има характерен хистопатологичен модел с некроза на екринните жлези и локално неутрофилно инфилтриране. Проявява се най-често при пациенти на лечение с химиотерапия за остра миелобластна левкемия или по-рядко при друго злокачествено заболяване. Авторите представят случай на 57 годишна жена с интересна медицинска анамнеза, която развива еритематозн папуларн лицев обрив. Биопсия на кожата показва типични черти за неутрофилен екринен хидраденит включително и неутрофилно инфилтриране. Не е открита причина. Пациентката е лекувана успешно с colchicine. Този случай е особен, защото в последващите 22 месеца NEH не е асоцииран със злокачествено хематологично заболяване, голям тумор, химиотерапия, треска или друго заболяване. За да прочетете пълното резюме на статията, натиснете тук.
PubMed, порталът за биомедицинска и научна литература индексира интересна статия на тема ”Стомашен волвулус при деца” (Acta Paediatr Taiwan. 2006 Jan-Feb;47(1):18-24). Автори са Chang SW, Lee HC, Yeung CY и др., от Division of Pediatric Gastroenterology, Hepatology and Nutrition, Department of Pediatrics, Mackay Memorial Hospital, Taipei, Taiwan. Стомашният волвулус (gastric volvulus, GV) е рядко заболяване при деца, което може да не бъде разпознато в началото на неговото развитие. Авторите анализират ретроспективно 15 пациенти под 18 годишна възраст, които са приети в техния медицински център с GV за периода януари 1995 г. – юни 2005 г. На пациентите с пълна картина на волвулус и остри обструкции, изискващи незабавна интервенция е поставена диагноза за остър GV. Диагноза за хроничен GV е поставена в случаите на наличие на частичен волвулус и хронични, неспецифични симптоми и белези. Органоаксиален GV е бил най-честият тип GV (9/15), като е имало висока степен (6/15) на асоциирани аномалии, предразполагащи към това състояние. Нито един от пациентите не е имал триада на Borchardt (остра локализирана епигастриална дистенция, гадене и непроходимост на назогастралната тръба), която се описва при възрастни с остър GV. За да прочетете пълното резюме на статията, натиснете тук.
На 1 септември 2006 година в списъка на кандидатстващите продукти за статут на лекарства-сираци в ЕС е регистриран нов медикамент под номер 390, чиято активна съставка е 4-amino-(6R,S)-5,6,7,8-tetrahydro-L-biopterin dihydrochloride. Предназначен е за лечение на средна и тежка травматична мозъчна увреда.
PubMed, порталът за биомедицинска и научна литература индексира интересна статия на тема „Прогресивни миоклонични епилепсии: мит или реалност?” (Epileptic Disord. 2006 Apr;8 Suppl 1:37-43). Автори са Genton P и Bureau M от Centre Saint-Paul, Marseille, France. Прогресивните миоклонични епилепсии (progressive myoclonus epilepsies, PME) са редки заболявания и много клиницисти могат да мислят, че те не съществуват. PME се определят от: 1) генерализирани епилептични припадъци (при определена етиология могат да се проявят и фокални гърчове); 2) понякога инвалидизиращ миоклонус; 3) други неврологични симптоми (атаксия, деменция, сетивни дефицити), които са различни в зависимост от етиологията. Натрупани са знания за разпознаване на генетичните и биомеханични механизми. Развиват се нови терапевтични подходи и съществуващото чисто симптоматично лечение може да се използва за постигане на възможно най-добър резултат. За да прочетете пълното резюме на статията, натиснете тук.
PubMed, порталът за биомедицинска и научна литература индексира интересна статия на тема „Изследване с магнитен резонанс на белег за моларен зъб, водещо до пренатална диагноза за синдром на Joubert и подобни нарушения.” (Child Neurol. 2006 Apr;21(4):320-4). Автори са Fluss J, Blaser S, Chitayat D и др. от Division of Pediatric Neurology, The Hospital for Sick Children, University of Toronto, Ontario, Canada. Синдром на Joubert е рядко автозомно рецесивно нарущение, което се характеризира с атаксия, изоставане в развитието, околомоторни и респираторни аномалии. На средномозъчната дисгенеза се дължи белегът на моларния зъб при изследване с магнитен резонанс (MRI). Този класически отличителен за синдром на Joubert белег е идентифициран и при други нарушения, които имат припокриваща се със синдром на Joubert клинични и радиологични находки. Въпреки това, до сега рядко е описвана идентификация на белега на моларния зъб при MRI. Авторите докладват случай на синдром на Joubert, който е диагностициран пренатално при MRI. За да прочетете пълното резюме на статията, натиснете тук.
На 28 юли 2006 година в списъка на кандидатстващите продукти за статут на лекарства-сираци в ЕС е регистриран нов медикамент под номер 389, чиято активна съставка е lestaurtinib. Предназначен е за лечение на остра миелоидна левкемия.
PubMed, порталът за биомедицинска и научна литература индексира интересна статия на тема „Автоимунна тироидна енцефалопатия, проявяваща се с континуална парциална епилепсия.” (Clin EEG Neurosci. 2006 Jul;37(3):204-9). Автори са Aydin-Ozemir Z, Tuzun E, Baykan B и др., от Department of Neurology, Istanbul University, Istanbul, Turkey. Авторите докладват първия случай на автоимунна тироидна енцефалопатия проявяваща се с мултифокален моторен епилептичен статус. 37 годишен пациент е приет с мултифокални двигателни припадъци, неподатлив към леченията на статус епилептикус, асиметрични квадрипарези, атаксия на торса и продължителни полу-ритмични гърчове. При изследване с магнитен резонанс са уловени патологично изменени сигнали и в двете прецентрални части на кортекса. След рентгенологични изследвания на тироидната жлеза и тироидни функционални тестове е поставена диагноза за автоимунен тироидит. Автоимунен тироидит може да се прояви по необикновен начин чрез мигриращ фокален моторен статус епилелтикус. За да прочетете пълното резюме на статията, натиснете тук.