Синдромът на Мафучи е изключително рядко заболяване, което може да се прояви още в детството. Смята се, че има по-малко от 300 докладвани случая в световен мащаб. Този брой обаче вероятно е подценен. Синдромът на Мафучи се характеризира с множество енхондроми и хемангиоми на меките тъкани, които могат да причинят нарушения в растежа и развитието. В допълнение към костните деформации, патологичните фрактури и загубата на подвижност, пациентите със синдром на Мафучи могат да развият вторичен хондросарком и имат по-висок риск от развитие на злокачествени тумори, като глиоми и мезенхимни тумори на яйчниците. Този доклад предоставя информация за това заболяване чрез образно-диагностични изследвания, физикални прегледи, клинични прояви и използваната стратегия за лечение при случай на 15-годишен пациент, диагностициран със синдром на Мафучи. Прочетете цялата статия тук.
Публикации
Болестта на Помпе е рядко, наследствено заболяване, което причинява прогресивна слабост, кардиомиопатия и невромоторно засягане, дължащо се на натрупването на гликоген в напречнонабраздената и гладката мускулатура, както и в невроните. Въпреки че ензимната заместителна терапия драстично промени изхода на пациентите с болестта, тази стратегия има няколко ограничения. Генната терапия при болестта на Помпе представлява атрактивен подход поради мултисистемните аспекти на заболяването и необходимостта от справяне с проявите от страна на централната нервна система. Тази статия извършва обзор на скорошния напредък в тази област, включително методи, напредък, недостатъци и бъдещи насоки.
Рекомбинантните аденоасоциирани вирусни и лентивирусни вектори са добре проучени методи за генна терапия при болестта на Помпе. Тези продукти могат да бъдат допълнително адаптирани за безопасно и ефикасно приложение със съпътстваща имуносупресия, с модификация на специфични рецептори или оптимизиране на кодони. Рекомбинантният адено-асоцииран вирус е изследван в множество клинични проучвания, демонстриращи безопасност и поносимост.
Генната терапия за лечение на пациенти с болест на Помпе е осъществима и предлага възможност за пълно коригиране на основната патология, водеща до натрупване на клетъчен гликоген. Необходима е допълнителна работа за преодоляване на ограниченията, свързани с векторното производство и имунологичните реакции. Прочетете цялата статия тук.
Дентинова дисплазия тип I (DD-I) е рядко генетично заболяване с автозомно доминантно или рецесивно унаследяване с риск от късно или дълго диагностициране, тъй като зъбите, в сравнение с други дегенеративни заболявания на дентина, нямат коронарни дефекти и/или изменения, а измененията сасамо на нивото на корена. Първото рентгенологично съмнение често възниква само при внезапна подвижност и/или абсцеси на постоянните зъби. Генетичните изследвания потвърждават диагнозата.
Този случай описва оралните и рентгенографските характеристики на брат и сестра, на 12 и 10 години, засегнати от DD-I, чиято диагноза е поставена при първото ортодонтско посещение. Бащата и по-голямото дете вече са били подложени на стоматологично и ортодонтско лечение, без да има съмнение за заболяване. Генетичните тестове подкрепят диагнозата DD-I. След диагностицирането пациентите започват процес на стриктни периодични прегледи на всеки 3-4 месеца, за да следят състоянието си.
Способността за разпознаване на рентгенографските характеристики на DD-I, е много важна, за да се избегнат диагностични закъснения и за да може по-добре да се планира дългосрочното лечение на тези пациенти, особено когато патологията е била първоначално погрешно разпозната. Прочетете цялата статия тук.
Пациентите с редки заболявания обикновено преминават през години на диагностично забавяне. Големият брой редки заболявания и свързаната с тях липса на експертен опит представляват голямо предизвикателство за лекарите. Малко са лекарите, които се специализирани в пациенти с редки заболявания и обикновено работят в ограничен брой специализирани центрове. Целта на това изследване е да се оцени диагностичната ефективност на експертните центрове.
За целите на това изследване е анализирана ретроспективно диагностичния път на 78 пациенти от амбулатория за редки системни заболявания с бъбречно засягане.
Правилна диагноза се поставя без помощта на експерт само в 21% от случаите. Всеки пациент посещава средно 6 лекаря, преди да се консултира с експерт. Целенасочената диагностика позволи на експертите да поставят правилната диагноза със средно седем посещения или един стационарен престой. Насочването към експерт обаче отнема средно 4 години.
Данните показват, че в експертния център е възможна бърза и целенасочена диагностика благодарение на наличния опит и интердисциплинарния подход. Ранната диагностика е от голямо значение за много пациенти, тъй като ранната и правилна терапия може да бъде решаваща за хода на заболяването. Прочетете цялата статия тук.
Екстранодална болест на Rosai-Dorfman: рядка проява, включваща предната гръдна стена при жена на средна възраст
Болестта на Rosai-Dorfman е рядко доброкачествено заболяване, включващо свръхпроизводство на имунни клетки, причиняващо подуване на лимфните възли и в редки случаи на гръдната кост. Засягането на гръдната кост може да причини гръдна болка и маса. Диагнозата се потвърждава чрез клиничен преглед, биопсия и образна диагностика. Възможностите за лечение могат да включват операция, лъчелечение или стероиди. В този доклад е представен необичаен случай на екстранодална болест на Rosai-Dorfman, включваща гръдната кост, двустранно ключиците, първите три ребра и гръдния мускул без свързана лимфаденопатия или системни симптоми при 57-годишна жена. В тази статия се обсъждат още етиологията, патологията, имунохистохимията, резултатите от образната диагностика и възможностите за лечение на това уникално заболяване. Прочетете цялата статия тук.
Синдромът на Shwachman-Diamond (SDS) е рядко вродено заболяване, причинено от мутации в гена SBDS и характеризиращо се с екзокринна панкреатична недостатъчност, хематологична дисфункция и недостатъчност на растежа на скелета. Въпреки че хематологичните особености и характеристики на соматичните разстройства, обикновено свързани със SDS, са добре известни, появяващите се данни от доклади за случаи и регистри на пациенти предполагат, че SDS може също да бъде свързан с повишен риск от захарен диабет. Наличните понастоящем данни за свързания със SDS диабет обаче са ограничени и не позволяват изводи относно честотата на разпространение и заболеваемост, клиничното протичане и резултатите.
В този доклад е разгледан случай на 5-годишно момиче със SDS, което е претърпяло трансплантация на костен мозък на възраст от 3 месеца и е развило положителен за автоантитела захарен диабет тип 1 на възраст от 1,8 години. Проявата и ходът на развитие на диабета са усложнени от спонтанни епизоди на хипогликемия още преди началото на диабетното лечение. Понастоящем адекватен метаболитен контрол може да се постигне чрез диетa.
Като се има предвид, че протеинът SBDS регулира митозата и рибозомната биосинтеза и че неговото потискане може да причини имунологична нестабилност и хронично възпаление, този случай дава представа за фенотипа на редкия захарен диабет, свързан със синдрома на Shwachman-Diamond, който може да се характеризира със значителни възрастови различия и клинично протичане. Прочетете цялата статия тук.
Идиопатичните възпалителни миопатии (ИВМ) са група от редки автоимунни заболявания, характеризиращи се с мускулна слабост и възпаление. МикроРНК (miPHK) са основният клас малки некодиращи РНК, регулиращи широк спектър от физиологични и патологични процеси и играят роля в медиирането на автоимунитет и възпаление. В този доклад са обобщени най-новите знания за ролята на miPHK при системни автоимунни заболявания с особен акцент върху ИВМ.
Проучване на експресията на miRNA в ИВМ помага за разбирането на патогенетичната основа на заболяването на тъканно и системно ниво. Доказано е, че няколко miPHK-и, дори с мускулно-специфична експресия (myomiRs), участват в имунни и неимунни механизми на увреждане на миофибрите. MiРНК модулират и организират локалния възпалителен инфилтрат и могат да се използват като потенциални биомаркери, тъй като корелират с активността на заболяването и отговора на терапията.
Идиопатичните възпалителни миопатии включват различни клинични фенотипове и все още малко се знае за молекулярната специфичност на всяка подгрупа. По-нататъшни изследвания относно профилирането на miРНК ще осигурят допълнителна представа за характеризирането на заболяването с очаквано въздействие върху терапевтичните стратегии. Прочетете цялата статия тук.
Аномалии на зрителния нерв при жени със синдром на Wieacker-Wolff и нов вариант в ZC4H2 гена
Синдромът на Wieacker-Wolff е изключително рядко заболяване с Х-свързано унаследяване, характеризиращо се с артрогрипоза, интелектуално увреждане, микроцефалия и мускулна атрофия на дисталните крайници. При половината от пациентите са докладвани офталмологични аномалии като птоза, страбизъм и окуломоторна апраксия. Синдромът на Wieacker-Wolff, при жени (WRWFFR) е още по-рядко заболяване.
4-годишно момиче със забавяне на развитието и изоставане в говора, микроцефалия, камптодактилия и артрогрипоза е идентифицирано от клиничен генетик. Офталмологичният преглед разкрива дълбоко разположени очи, висок хиперметропичен астигматизъм и в двете очи и намалена дебелина на слоя на нервните влакна на ретината. Секвенирането на екзома идентифицира нов, вероятно патогенен вариант в ZC4H2 гена NM_018684.3:c.145A>T p. (Lys49*) при хетерозигоза.
WRWFFR е изключително рядко заболяване с Х-свързано унаследяване от варианти на ZC4H2 гена. Този доклад съобщава за момиче с нов вариант в ZC4H2 гена и тежък фенотип. Трябва да се обмисли пълен офталмологичен преглед при пациенти с WRWFFR, за да се открие евентуално свързаното засягане на зрителния нерв и други описани по-рано прояви като птоза и страбизъм. Прочетете цялата статия тук.
Митохондриалната дисфункция, особено смущението на окислителното фосфорилиране и синтезирането на аденозин трифосфат (АТР), нарушава клетъчната хомеостаза и е честа причина за патология на централната и периферната нервна система. Митохондриална болест е общ термин, който обхваща множество клинични синдроми и характеристики, причинени от повече от 300 различни генетични дефекта, засягащи митохондриалните и ядрените геноми. Митохондриалните болести могат да се проявят на всяка възраст, с различно засягане на органите и неврологични прояви, включително забавяне на неврологичното развитие, гърчове, подобни на инсулт епизоди, двигателни нарушения, оптична невропатия, миопатия и невропатия. До сравнително скоро анализът на биопсията на скелетните мускули беше в основата на диагностичните алгоритми, но поетапните промени в обхвата и наличността на технология за геномно секвениране от следващо поколение и мултиомичния анализ правят революция в диагностиката на митохондриалните заболявания. Понастоящем няма специфична терапия за повечето видове митохондриални заболявания, въпреки че клиничните изследвания в тази област набират скорост. Активното лечение на епилепсия, инсулт-подобни епизоди, дистония, дисфункция на мозъчния ствол и паркинсонизъм са важни за подобряване на качеството на живот на пациентите. Прочетете цялата статия тук.
Насочване към EZH2 при саркоми с дефицит на SMARCB1: напредък и възможности за потенциране на ефикасността на инхибиторите на EZH2
Саркомите на меките тъкани (STS) са редки мезенхимни злокачествени заболявания, характеризиращи се с отличителни молекулярни, хистологични и клинични характеристики. Много STS се считат за предимно епигенетични заболявания поради основната дерегулация на хроматина. Откриването на дерегулиран функционален антагонизъм между ремоделирането на хроматин, свързано с BRG1/BRM (BAFs) и модифициращите хистони Polycomb репресорни комплекси (PRCs) предоставя нови цели. При епителиоиден сарком (ES), екстракраниални, екстраренални злокачествени рабдоидни тумори (eMRTs) и синовиален сарком (SS), пълната или частична загуба на основната субединица BAF SMARCB1, предизвикана от различни промени, е свързана с дерегулация на PRC2 и зависимост от неговите ензимни субединица, EZH2. В тези SMARCB1-дефицитни STS, аберантната експресия и/или активност на EZH2 се появяват като уязвимост, която може да се използва за лекарства. Въпреки че предклиничните изследвания подкрепят насочването към EZH2 като обещаваща терапевтична възможност, клиничните проучвания показват променлив отговор към инхибиторите на EZH2. Всъщност, докато клиничната полза, регистрирана при пациенти с ES, предизвика одобрението на FDA за инхибитора EZH2 таземетостат, скромните и спорадични реакции, наблюдавани при пациенти с eMRT и SS, подчертават необходимостта от задълбочаване на механичните, както и фармакологичните изследвания за подобряване на ефективността на лекарството. В тази статия са обобщени текущите познания за различни механизми, водещи до дефицит на SMARCB1 и дерегулация на EZH2 в ES, eMRT и SS, заедно с предклинични и клинични проучвания на EZH2-таргетни агенти. Прочетете цялата статия тук.